Първите сто дни на бразилския президент: малко победи и няколко грешки

Първите сто дни на власт на президента Жаир Болсонаро бяха белязани от вътрешни борби в правителството му, обиди към опоненти и съюзници, възхвала на диктатурата от 1964-1985 г. и малък брой одобрени от Конгреса закони - равносметка, наподобяваща до голяма степен действията на Болсонаро като конгресмен и кандидат.

До този момент антикорупционния и поддържащ либерализирането на режима на оръжията аутсайдер, който често е сравняван с американския президент Доналд Тръмп, постигна само няколко големи победи, които да поддържат ентусиазма на крайнодесния му електорат.

Триумфът на Болсонаро на изборите през октомври бе най-голямото поражение за бразилската левица от почти две десетилетия. Според мнозина обаче досега правителството на Болсонаро говори много, но е направило малко конкретни неща.

Болсонаро изпълни част от предизборните си обещания: Той подписа указ, с който либерализира забраните за притежаване на оръжие като мярка срещу престъпността, приватизира някои държавни компании, сформира правителство с осем военни за министри (повече, откогато и да е след възстановяването на демокрацията) и създаде силни връзки с Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху, като в същото време дистанцира Бразилия от социалистическия лидер на Венецуела Николас Мадуро.

Той предприе и мерки за отслабване на екологичните забрани за обработване на земи, както обеща.

Въпреки това след стоте дни като президент, които ще отбележи утре, Болсонаро даде на критиците си доста материал за работа, като се появиха и подозрения за корупция по отношение на семейството на президента.

Бившият капитан от армията бе разкритикуван от мнозина заради тържественото отбелязване на държавния преврат от 31 март 1964 г., сложил началото на военната диктатура в Бразилия, и заради изказването си, че нацизмът е бил лява идеология при посещението си в Ерусалим. Той успя да обиди дори и съюзниците си с порнографски туит на парти от годишния бразилски карнавал в отговор на подигравки към президента, отправени от участници в карнавала.

Това, което изглежда като най-голямото предизвикателство за Болсонаро - реформата на скъпоструващата пенсионна система на Бразилия - продължава да е в капана на Конгреса, редом с други предложения, сред които и настойчиво предлаганата от президента реформа на системите за борба с престъпността и корупцията.

По време на 27-те си години в Конгреса Болсонаро се прочу с пламенните си изказвания, но предложи само два законопроекта, превърнали се в закон.

"За правителството е характерна силна риторика, зад която невинаги стоят действия в същата посока", казва Ренато Флорес, анализатор от базираната в Рио де Жанейро фондация "Жетулио Варгас".

Някои до неотдавна ревностни поддръжници на президента сега са обезпокоени от ролята, която той отрежда на синовете си Карлос, Едуардо и Флавио. Критиките на Карлос допринесоха за оставката на помощника и адвокат на Болсонаро Густаво Бебиано. Едуардо създаде опасения у някои хора с туита си, че на президента са му необходими само "един войник и един ефрейтор", за да се справи с Върховния съд.

Правителството на Болсонаро изглежда разделено на четири, понякога спорещи помежду си фракции: военните, които излъчиха осем от общо 22-ма министри; консерваторите евангелисти, които контролират дневния ред на правителството по въпросите на човешките права; умереното крило, контролиращо министерствата на икономиката и правосъдието, и групата фенове на живеещия в САЩ крайнодесен бразилски писател с антиглобалистки възгледи Олаво де Карвальо, които сега доминират външните отношения и образованието.

Карлос Мело, професор по политически науки в университета Инспер в Сао Пауло, заяви, че разделенията са "парализирали правителството на Болсонаро от самото начало".

"Има прекалено много конфликти. Не виждаме ясен план за икономически растеж, а Болсонаро губи инерцията, която президентите имат през първите шест месеца. Дори пенсионната му реформа, която накара мнозина умерени да му повярват, изглежда изложена на риска да се провали или да бъде сериозно ограничена от същия този Конгрес, с който той не си говори. Всичко може да се промени; той има време. Няма обаче никакви признаци за това", казва Мело.

Дори председателят на долната камара на Конгреса Родриго Мая, който първоначално имаше добри отношения с Болсонаро, се оплака, че крайнодесният лидер "си играе на бразилски президент".

"Сега е времето да спрем с шегите, Болсонаро да си застане на мястото, Конгресът да си застане на мястото и заедно да решим проблемите на Бразилия", заяви Мая миналия месец.

Обществеността също изглежда неспокойна. Социологическият институт Датафоля заяви в неделя, че рейтингът на одобрение на Болсонаро е спаднал до 32 процента, най-ниското ниво в историята за новоизбран президент, въпреки че резултатът на Болсонаро е далеч по-висок от едноцифрения процент на одобрение на предшественика му Мишел Темер в края на мандата му.

Датафоля е интервюирала 2086 души на 2 и 3 април и посочи, че е възможна статистическа грешка от два процента.

Лидерите на бизнеса и борсовите посредници първоначално приветстваха победата на Болсонаро, но до този момент има малък брой признаци за подобряване на икономиката. Безработицата официално продължава да е 12 процента, рекорден брой от 4,9 милиона бразилци са спрели да търсят работа през март, а първоначалното раздвижване на борсата приключи след караниците в Туитър на президента с негови съюзници. Правителственият институт за изследвания наскоро понижи очакванията за икономически растеж за 2019 г. от 2,7 на 2 процента.

Болсонаро, който обича да казва, че премахва идеологията от външните отношения на Бразилия, промени посоката на страната във външната политика и влезе в съюз с други лидери, които споделят консервативните му възгледи, като се присъедини към регионалните опити за изолиране на венецуелския президент Николас Мадуро.

Той бе приет от Доналд Тръмп в Белия дом и от Бенямин Нетаняху в Ерусалим, но не посети Китай, най-големия търговски партньор на Бразилия. Лидерите на агробизнеса се опасяват, че подобен подход ще навреди на бразилския износ за Азия.

Вицепрезидентът Амилтон Моурао се опита да балансира тази позиция, наричайки Китай партньор и срещайки се с китайски дипломати.

Човекът, възхваляван някога като борец срещу корупцията, се сблъсква с подозрения в семейни злоупотреби.

Регулиращите органи заявиха, че неговият син сенатор Флавио е получил 48 подозрителни парични преводи на обща стойност от около 25 000 долара за един месец от бившия си шофьор Фабрисио Кейрос, който е направил паричен превод и на първата дама Мишел Болсонаро на стойност 5500 долара. Всички замесени в случая лица отричат да са извършили нарушения. По случая тече разследване.

Нито една от тези трудности не отдалечи от Болсонаро ядрото на неговите поддръжници, сред които и 60-годишната фризьорка Роберта Дуарте.

"Болсонаро прави това, което обеща. Нито един друг президент не е правил това от повече от 50 години. Той въвежда ред в страната, бори се с престъпността и насилието", казва Дуарте, която живее в изпълнената с насилие южна част на Сао Пауло. "Имаше толкова много насилие, че никой не излизаше навън вечерно време, за да отиде на кино или да хапне пица. Положението бавно се подобрява".

Други, като 18-годишния студент по журналистика Лукас Батиста, са обезпокоени от честите изказвания на Болсонаро в подкрепа на бразилската военна диктатура, когато правителството му е подложено на критика.

"Той е авторитарен лидер, който си мисли, че е единственият способен да реши проблемите на страната. Страхувам, че Болсонаро и последователите му искат да върнат военния режим", казва Батиста.

По БТА