Първият закон на петролополитиката

Президентът на Иран твърди, Холокост не е имало, Уго Чавес праща западните лидери по дяволите, а Владимир Путин плющи с камшик. Защо? Всички те знаят, че когато цената на петрола се покачва, свободата по света намалява. Това е първият закон на петролополитиката, а може би и аксиомата, върху която се гради логиката на нашата епоха.

Когато чух президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад да заявява, че Холокостът е мит, не можех да не се запитам: Дали президентът би говорил така, ако цената на петрола беше 20 щ. д. за барел, а не 60? Когато чух, че президентът на Венецуела Уго Чавес праща британския премиер министър Тони Блеър да върви по дяволите и да казва на своите поддръжници, че спонсорираната от САЩ Зона за свободна търговия в Северна и Южна Америка също може да върви по дяволите, пак не можех да не се запитам дали президентът на Венецуела щеше да се изказва така, ако цената на петрола днес беше 20 щ. д. за барел вместо 60, а страната му си пълнеше хазната посредством насърчаване на предприемачеството, а не просто с копаене на петролни кладенци.

Тъй като следя събитията в Персийския залив през последните няколко години, ми направи впечатление, че Бахрейн е първата арабска държава в Залива, която провежда свободни и демократични избори с участието на жени и като кандидати, и като гласоподаватели, а също и първата държава в този регион, която основно преработва своето трудово законодателство с цел да повиши пригодността за заетост на гражданите и да намали зависимостта от вносна работна ръка. Оказва се, че Бахрейн също така е първата арабска държава в залива, която ще остане без петрол. Тя е и първата в региона, подписала споразумение за свободна търговия със САЩ. Не можех да не се запитам: “Възможно ли е всичко, изброено дотук, да се дължи единствено на съвпадение?”

Ето и последен пример – когато хвърлих поглед върху арабския свят и видях как радетелите за демокрация в Ливан изтикват сирийските войски от своята страна, не можех да не се запитам: “Чиста случайност ли е, че в първата и единствена истински демократична държава в арабския свят няма и капка петрол?”

Колкото повече размишлявах над тези въпроси, толкова повече се убеждавах, че трябва да има зависимост, буквална зависимост, която може да се измери и представи графично, между цената на петрола и степента, обхвата и устойчивостта на политическите свободи и икономическите реформи в определени държави. Преди няколко месеца се обърнах към редакторите на това списание с молба да се опитаме да изобразим графично гореизложените съждения. По едната ос ще нанесем средната цена на суровия петрол в света като цяло, а по другата ще отчетем темпото, с което се разширяват или ограничават икономическите и политическите свободи, по възможност използвайки модела на институт като Freedom House. Ще направим преглед на това дали изборите са свободни и демократични, на издаването и закриването на вестници, на неправомерни арести, на броя политически реформатори, избрани за народни представители, на започнати или спрени проекти за икономически реформи, на приватизирани или национализирани предприятия и т. н.

Аз пръв ще заявя, че това не е чист научен експеримент, тъй като разширяването и ограничаването на икономическата и политическата свобода в едно общество не могат да бъдат идеално измерени в количествено отношение. Понеже нямам претенции да спечеля професорско място с теорията си, а по-скоро искам да представя нагледно това, което ми подсказва интуицията, както и да предизвикам дискусия, считам, че си струва да се опитам да демонстрирам твърде реалната зависимост между цената на петрола и наличието на свободи, наред с всички несъвършенства, съпътстващи подобно начинание. Тъй като нарастващата цена на суровия петрол със сигурност ще бъде основен фактор при оформянето на международните отношения в близко бъдеще, трябва да се опитаме да разберем каква е връзката между него и характера и курса на глобалната политика. А графиките, представени тук, говорят за наличието на сериозна зависимост между цената на петрола и наличието на свободи. Тази зависимост е толкова силна, че всъщност бих искал да дам начало на дискусия по темата, като изложа Първия закон на петролополитиката.

А той гласи: когато цената на петрола се покачва, свободата в богатите на петрол страни намалява. По силата на този закон колкото повече се покачва средната цена на суровия петрол в света, толкова повече се ограничават възможностите за наличие на свободно слово, свободна преса, свободни и демократични избори, независима съдебна власт, върховенство на закона и независими политически партии. И тези отрицателни тенденции се подсилват от факта, че колкото повече расте цената на петрола, толкова по-малко лидерите на споменатите държави се вълнуват от мнението на света за тях. И обратното, по логиката на Първия закон на петролополитиката, колкото по-ниска е цената на петрола, в толкова по-голяма степен богатите на петрол страни се принуждават да толерират политическа система и общество, основани на принципите на прозрачност и политически плурализъм, както и да изграждат законови и образователни структури, които да оптимизират способността на всички хора, независимо от техния пол, да се конкурират, да създават компании и да насърчават привличането на чуждестранни инвестиции. Колкото повече спада цената на суровия петрол, толкова повече лидерите на тези страни се вслушват в мнението на околните.

Бих дефинирал “петролните държави” като такива, чиито износ  и брутен вътрешен продукт са зависими от добива на петрол и които имат слаби държавни институции или са откровено авторитарни. Челните места в моя списък заемат Азербайджан, Ангола, Венецуела, Египет, Екваториална Гвинея, Иран, Казахстан, Нигерия, Русия, Саудитска Арабия, Судан, Узбекистан и Чад. (Страни, които разполагат с богати залежи на суров петрол, но са се утвърдили като държави със стабилни демократични институции и множество икономически отрасли още преди да открият тези залежи, каквито са например Великобритания, Норвегия и САЩ, не се подчиняват на Първия закон на петролополитиката.)

…

Ос на петрола?

Днес си струва да обърнем внимание на връзката между цената на петрола и свободата, тъй като сега, изглежда, започва структурно покачване на цените на суровия петрол. Ако това е така, е почти сигурно, че по-високите цени ще имат дългосрочно отражение върху политиката в множество слаби или авторитарни държави. Това от своя страна може да има негативно отражение върху света такъв, какъвто го познаваме от епохата след Студената война. С други думи цената на суровия петрол следва да е основен приоритет и на американския държавен секретар, а не само на финансовия министър.

От 11 септември насам цените на петрола претърпяха структурна промяна, като се придвижиха от стойност от 20 до 40 щ. д. до стойност от 40 до 60 щ. д.. Тази ценова промяна се дължи отчасти на общата нестабилност на глобалния петролен пазар, вследствие на конфликтите в Ирак, Нигерия и Судан, но в още по-голяма степен на това, което аз наричам “изравняване” на света. Напоследък на световния пазар от Китай, Бразилия, Индия и бившата Съветска империя нахлуха три милиона нови потребители , които мечтаят за къща, автомобил, микровълнова печка и хладилник. Техните енергийни потребности са огромни. Това се отразява и ще продължи да се отразява на цената на петрола. И ако Западът не предприеме радикални мерки за  по-пестелива консумация или за създаване на алтернативни горива, цената на петрола в обозримо бъдеще си стои от 40 до 60 щ. д. или отиде нагоре.

От политическа гледна точка това означава, че в редица петролни държави или направо авторитарни режими ще пострадат демократичните свободи, ще се разрасне корупцията и налагането на авторитарни, антидемократични практики. Лидерите на тези страни вероятно ще се радват на значително покачване на разполагаемите си доходи, с които ще изграждат сили за сигурност, ще подкупват своите опоненти, ще купуват гласове или обществена подкрепа и ще нарушават международните норми и конвенции. Доказателства за тази тенденция намираме всеки ден във вестниците.

Статията е част от материал, публикуван в новия брой на сп. Foreign Policy – България”. В него можете да намерите още:

· Google. Само за осем години любимецът на царството на интернет достигна върховете на славата и богатството, стана класически пример за сбъдната американска мечта. Наистина ли Google е толкова услужлив, вездесъщ и всемогъщ, колкото изглежда? От Дейвид Вайс

· Енергийната независимост: от какво и от кого Темата с енергийната независимост е винаги актуална, злободневна и натоварена с геополитически обертонове. Силата на страстите по тази тема е, разбира се, в пряка връзка с цената на световните енергоресурси, но също така и с вътрешните политически и икономически дебати и борби. От Георги Ганев

· Индекс на провалените държави  Демокрацията може и да се разпространява, но дали светът е по-стабилен? Във втория индекс на провалените държави FOREIGN POLICY и Fund for Peace правят преглед на страните, които са застрашени от разпад.

· Полезната илюзия Европейската комисия представя разширяването като закономерен процес, чиято скорост и посока следват желязна логика.  Така ли става наистина? От Калин Иванов

· Политическото номадство на средната класа Според ново изследване на обществото общо 59% от българите отбелязват стабилност или подобрение на социалния си статус. Дали и доколко това се отразява в политическите нагласи и поведение, в стабилността на партийно-политическата система? От Алфа Рисърч