Първосигнална е реакцията на Първанов

Три дни преди визитата на Владимир Путин в България българският президент Георги Първанов предупреди с необичайно висок тон да не се избързва с "първосигнална реакция" на новата резолюция за Ирак. "Слуховете за българската подкрепа вероятно са преувеличени", заяви Първанов часове преди срещата на премиера Сакскобургготски с американския президент Джордж Буш във Вашингтон.

Той проведе и телефонен разговор със Симеон малко преди срещата му в Белия дом, от който стана ясно, че позицията на България по новата резолюция на САЩ, Великобритания и Испания тепърва ще се обсъжда между българските институции.

Всичко това няма друг прочит, освен един -

Първанов се опита да приложи силова игра срещу премиера

и да му зададе предварително ограничена рамка на преговорите с Буш. Публичното послание на президента беше: Няма да позволя на Симеон да поема ангажименти пред Вашингтон в този момент.

Съобщението, че позицията на България по новата проекторезолюция ще се договаря тепърва в София, е много странно. Първо, защото България има официална позиция по иракската криза и тя е приета без нито един глас "против" от парламента. Второ, защото новата резолюция на практика е логично продължение на сегашната 1441, която предвижда "най-сериозни последствия" за Саддам Хюсеин, ако не се разоръжи доброволно. До момента няма сериозна държава, която да твърди, че Саддам се е разоръжил и изпълнява цялостно задълженията си по досегашните резолюции.

Ако някой в България има проблеми с позицията по Ирак, това са президентът Георги Първанов и БСП. Левицата набързо се отметна от позицията си в Рибарица за подкрепа на едностранна военна акция на САЩ покрай посещението на руския външен министър Игор Иванов в София, след което и БСП, и президентът, настояват САЩ да бъдат подкрепени само ако има изрична санкция на ООН.

Твърдението, че българската позиция трябвало да се формира в диалог между българските държавни институции, при положение, че позиция има, не означава нищо друго освен

промяна на позицията.

Особено ако тя се формира след посещението на Путин.

Президентът продължава да настоява за онова, което Франция, Германия и най-вече Русия биха желали на настоящия етап - в Съвета за сигурност ако не "против", България да гласува "въздържал се", така че се ограничи възможността новата резолюция да получи поне 9 гласа "за".

Двуличната позиция на президентството, в съчетание с натиска от страна на БСП, повечето медии и външния натиск от Франция, пораждат сериозно колебание в правителството и по-специално у премиера да смени позицията. Целите на натиска в крайна сметка се свеждат до две:

да се попречи на сближаването на България със Съединените щати

и да се оправдаят неуспехите в преговорите с Европейския съюз.

Независимо от всички критики, които могат да бъдат отправени към публичната аргументация, правителството зае зряла и правилна позиция по иракската криза. Тя е съобразена в максимална степен с отговорностите, които страната ни има като член на Съвета за сигурност, защото именно Резолюция 1441, подкрепена единодушно от съвета през ноември м.г., предвижда "най-сериозни последствия", ако Ирак не изпълни изискванията на световната организация.

Настоящата българска позиция по иракската криза има, разбира се, своите "издръжки". Към критичното отношение на Франция, БСП и президента или недоволство на част от избирателите. Но тези негативи не бива да се преувеличават, най-малкото защото се отнасят за всички кандидатки за НАТО. Освен това, вече са консумирани.

В същото време България спечели авторитет и на нея се гледа като еманципирана държава, на която може да се разчита. На практика с тази позиция България се раздели с имиджа си на сателит на Москва.

Евентуалното обръщане на позицията не би донесло никакви позитиви

за страната, а само пропуснати ползи. То би означавало, че България е държава, на която не може да се разчита и която не заслужава особено внимание и подкрепа. Ако това се случи,

България ще загуби и уважението, с което се ползва в момента дори от опонентите си.

Едва ли има пример в историята, когато позицията на България е била толкова видима и значима на световната сцена. А това е шанс за страната да се измъкне от сянката на балканския провинциализъм и посткомунистическото безвремие и да поеме качествено нов път на развитие. След кризата в Косово за втори път в рамките само на четири години, страната ни е важна за САЩ. В момента дори е много по-важна, защото е член на Съвета за сигурност и защото отношенията между петте постоянни членки са сложни.

Така или иначе

без ангажимент за подкрепа на САЩ посещението губи смисъл.

Запазването на сегашната позиция ще гарантира ратификацията за членство в НАТО и участие в следвоенното възстановяване на Ирак. А това са национални интереси от най-висок порядък.