Паси: Нужни са повече войници по границите на НАТО

Българският външен министър се изказа за разполагане на повече войници по границите на НАТО заради опасността от терористични нападения, както и за по-силно международно участие в Ирак, подкрепено от силите на НАТО и на ООН.

На въпрос на кореспондент на Файненшъл таймс дали Алиансът ще подкрепи радикално намаляване на американските въоръжени сили в Европа, на пресконференция в Брюксел след официалната церемония по издигането флаговете на 7-те нови страни - членки на Соломон Паси, заяви: "Не мога да отговоря за намаляването на силите, защото България, както и други страни, предложи на нейна територия да бъдат разположени американски войници след предислоцирането им. Но, очевидно има нови, различни реалности в сферата на сигурността, не се нуждаем от толкова много сили в Европа. Нещо повече- нуждаем се от войници на границата на Алианса. Терористичните нападения се подготвят предимно извън рамките на съюза и поради тази причина, за да се защитим, имаме нужда от войници, разположени на правилното място".

Соломон Паси каза още, че България подкрепя по-силно международно участие в Ирак.

"Ние участваме в Ирак и подкрепяме международните усилия. Ние сме за едно по-силно международно участие в Ирак, подкрепено от силите на НАТО и на ООН", заяви Паси на съвместната пресконференция в централата на НАТО на генералния секретар на Алианса Яп де Хоп Схефер и външните министри на седемте нови членове.

Пауъл се опита да успокои Русия

Същевременно американският държавен секретар Колин Пауъл, който също присъства на церемонията в Брюксел, поиска да успокои опасенията на Русия във връзка с патрулирането на самолети на НАТО над балтийските държави след присъединяването им към съюза.

Не смятам, че това ще промени фундаментално стратегическата ситуация, заяви Пауъл пред журналисти от седемте новоприети държави.

Изтребители бомбардировачи Ф-16 на НАТО започнаха тази седмица да патрулират във въздушното пространство на Латвия, Литва и Естония, което силно раздразни Москва.

Ръководителят на американската дипломация посочи, че е обсъдил въпроса с руския си колега Сергей Лавров, който присъства на официалната церемония по приемането на 7-те нови членки на НАТО. Пауъл увери, че не е усетил руснаците да смятат за нужно да се противопоставят на тази мярка с каквито и да било провокационни, дестабилизиращи или опасни действия.

Пауъл се опита да омаловажи приетата по-рано от руската Държавна дума резолюция с критика срещу разширяването на НАТО на изток, което включва балтийските държави - някогашни съветски републики, допълва АФП. "Думата постъпва също като други европейски парламенти и като собствения ни Конгрес - тя приема резолюции", цитира агенцията думи на Колин Пауъл.

Според Пауъл НАТО ще продължи да приема решенията си с единодушие и в новия състав от 26 държави, добавя АФП.

По-рано руският министър на отбраната Сергей Иванов заяви:"Не бива да се съгласяваме с нови военни бази в Прибалтика". Ако такива все пак се появят, изтребители и бомбардировачи на НАТО ще се окажат на няколко минути по въздуха от Санкт Петербург, добави той.

Естония и Латвия няма да разполагат бази

Днес Естония и Латвия казаха, че не възнамеряват да разполагат на своя територия военни бази на НАТО.

Няма необходимост от такива бази, вътрешната сигурност можем да обезпечим със свои сили, подчерта естонският президент Арнолд Рюйтел и добави, че Талин продължава да е заинтересуван от поддържане на добри отношения с Москва и от укрепване на сътрудничеството в Съвета Русия - НАТО.

Латвия не планира разполагане на бази на НАТО на територията си, заяви военният министър на страната Атис Слактерис пред ИТАР-ТАСС. Основен приоритет сега е патрулирането във въздушното пространство, отбеляза той.

Патрулирането във въздушното пространство на страните членки на НАТО е стандарт, единен за Алианса, и не е насочено срещу Русия, подчерта Слактерис.

"Боже мой, нима някой би могъл да си помисли, че е възможен конфликт между НАТО и Русия или между Латвия и Русия?" - възкликна емоционално министърът.

По думите на Слактерис практиката на патрулиране във въздушното пространство на страните от НАТО може в бъдеще да се промени с оглед засилването на антитерористичната борба, добавя ИТАР-ТАСС.

Същевременно ръководството на НАТО отмени насрочения за днес полет на два изтребителя Ф-16 на белгийските военновъздушни сили над Вилнюс, Талин и Рига, предаде ИТАР-ТАСС, като се позовава на представител на литовското военно ведомство.

Алиансът пред нови предизвикателства

Предизвикателствата пред сигурността в света - тероризмът, разпространението на оръжия за масово поразяване - изискват силна солидарност, заяви в словото си на тържественото заседание на Северноатлантическия съвет генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер.

Ангажиментът на 26-те съюзнички от НАТО да защитават взаимно сигурността и териториалната си цялост е "най-силният, най-тържественият ангажимент, който могат да поемат страните". Нашите седем нови членки нееднократно доказаха, че са готови за него, каза генералният секретар.

По неговите думи "новите членки могат с основание да кажат, че членството в НАТО е награда за сериозната работа при подготовката за присъединяване". Схефер се обърна и към страните, които в момента преговарят за членство, като ги увери, че вратите на НАТО остават отворени и че продължаването по пътя на реформите в края на краищата ще даде резултат.

Външният министър на Естония Кристина Оюланд нарече днешния ден забележителен, един от най-важните дни в историята на родината ѝ. Тя заяви, че Естония вижда силната роля, която НАТО играе в международните отношения, като насърчава мира и сигурността в различни части на Европа и извън нея.

Според министъра на външните работи на Литва Антанас Валионис днес е направена "още една важна стъпка към обединяването на Европа". Той заяви, че нито една европейска демокрация не трябва да бъде изключена от "европейското течение".

Представителят на Румъния Мирча Джеоана посочи, че приемането в НАТО е "нова важна победа за тези, които страдаха от тиранията на нацизма и комунизма", "нов триумф за мира и свободата в Европа". Той увери, че разширяването на НАТО не е насочено против нито една държава, а е "заради принципите на демокрацията, свободата, справедливостта и сигурността". Като член на НАТО, допълни той, Румъния има морално задължение и стратегически интерес процесът на обединение на Европа да продължи.

Външният министър на Словакия Едуард Кукан се върна към историческите събития от 1989 г. и заяви, че изминалите 15 години не са били лесни. Ние чувстваме голяма отговорност, увери той. За Словакия членството в НАТО е "начало на нова страница в нашата история, страница, белязана с истинска отговорност". Ние сме готови да поемем тази отговорност, каза Кукан.

Словенският първи дипломат Димитрий Рупел заяви, че страната му вече е доказала, че е партньор, на който може да се разчита. Той посочи, че за Словения членството в НАТО е било национален проект и припомни, че на референдума преди една година 66,8 процента от хората са гласували "за".