Паси: С подписа на Първанов за ЕС слагаме край на спора за АЕЦ “Козлодуй”

С подписа и на президента Първанов под договора на България за присъединяване към Европейския съюз слагаме край на вътрешнополитическото разделение по въпроса за предсрочното затваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Това заяви в неделя пред Би Ти Ви външният министър Соломон Паси, ден след като с решението си да покани държавния глава в подписването на документа, премиерът Сакскобургготски сложи край на разгорелия се спор от последните седмици.

Въпросът за АЕЦ “Козлодуй” разделяше от една страна, правителството и парламента и, от друга страна, президента. Смятам, че с присъединяването на президента към тази наистина забележителна церемония, ние слагаме край на това разделение и възстановяваме консенсуса между институциите, обясни Паси. Той добави, че впоследствие това ще бъде окончателно доказано при ратификацията в българския парламент, планирана за следващия месец.

През 2003 г., при затварянето на глава “Енергетика”, президентът възрази официално на поетия от кабинета ангажимент за предсрочно извеждане на двата реактора.

Външният министър подчерта, че според Закона за международните договори правителството решава  кой подписва определен международен договор. В случая с договора за присъединяване става дума за решение на министър-председателя, подкрепено от кабинета, добави Паси.

По думите му, Сакскобургготски си дава ясна сметка, че е много по-важно да наблегнем на националния интерес и на националния консенсус, отколкото на личната суета или на партийния интерес. “Погледнете в близкото минало на българската история и си помислете кой от предишните министър-председатели би поканил кой от предишните президенти на подобна церемония”, каза Паси.

Първанов: Участието на държавния глава е “съвсем естествено”

Президентът Георги Първанов обаче не откри нещо изключително в поканата на Сакскобургготски и заяви в събота, че намира за естествено участието на държавния глава в подписването на договора за присъединяване към ЕС.

"Президентът олицетворява страната във външнополитическите отношения. Така че намирам за съвсем естествено участието на държавния глава в ритуала по подписването на най-важния договор за България в последните десетилетия", каза Първанов.

Освен него, подписи под документа ще положат министър-председателят, външният министър и министърът по европейските въпроси. В състава на  правителствената делегация са включени още Станислав Даскалов, посланик на България към Европейските общности, Емил Вълев посланик на България в Белгия и Люксембург и говорителят на МС Димитър Цонев.

Изказването на премиера по време на официалната церемония ще бъде на френски език, съобщи в събота Цонев.

Премиерът Сакскобургготски обясни поканата към президента Първанов така :"За да върви напред една държава, задачата на държавниците е да вървят ръка за ръка. Уважението между институциите е много важно. В този случай, колкото и конституционни правомощия да са в ръцете на

министър-председателя за такъв подпис, намирам, че е абсолютно нормално държавният глава да присъства също."

Въпросът за подписа на президента под договора ни за ЕС редом с подписа на премиера за пръв път бе повдигнат преди десетина дни от зам. председателя на СДС Николай Младенов. Той беше подкрепен и от останалите опозиционни партии.

Паси и Първанов единодушно против декларация на НС за Либия

Междувременно Паси и Първанов се изказаха единодушно за липсата на необходимост от парламентарна декларация в подкрепа на българските медици в Либия.

На този етап няма място за подобни декларации, тъй като няма качествено нов момент в развитието на делото, заяви в събота президентът пред репортери по време на посещение в провинцията. " Приемането на политически декларации няма да помогне в усилията ни да решим благоприятно въпроса със съдбата на нашите сънародници", каза Първанов, който е изпратил двама свои съветници в Триполи да уреждат бъдещата му визита там по покана на Муамър Кадафи.

Външният министър пък заяви, че след като самият той е бил пет пъти в Либия и се е срещал три пъти полковник Кадафи, “е нормално оттук нататък да минем на едно по-следващо равнище - от правителствено на

президентско равнище”. Ние трябва да докажем и да покажем нашия междуинституционален консенсус и нашата обща политическа воля, каза още Паси.

По думите му, би било несериозно парламентът да приема декларация,  провокирана от публикации в пресата, че Либия щяла евентуално да се готви да въведе ембарго срещу България.

624 подводни камъка до членството

Според Паси България и Румъния ще трябва да преодолеят още много препятствия по пътя си към ЕС, членството им в който ще струва девет милиарда евро на данъкоплатците от Евросъюза.

Оставащите 624 дни до 1 януари 2007 г., когато ще станем пълноправен член на ЕС, Паси определи  като 624 подводни камъка, които страната ни трябва да преодолее.

Не всички от тях са видими, дори повечето са невидими, подводни, но нашият екип вече разви една чувствителност, нюх, интуиция към това, как да усеща тези подводни камъни и как наистина да не се приспива, каза министърът. Според него инфарктният 13 април, когато Европарламентът едва не отложи заради вътрешни на ЕС проблеми гласуването за България и Румъния, не било голяма изненада.

Евроинтеграцията започва с ценности, но става дума за пари

“Европейската интеграция е един много особен процес. Тя започва с ценности, но в края на краищата ценностите трябва да се финансират. Запазването на общите ценности трябва да се финансира, развитието на общите ценности трябва да се финансира, така че е много трудно да отделим абстрактните от финансовите ценности. Точно затова преговорите са изключително трудни”, обясни Соломон Паси.

Той със съжаление отбеляза, че по време на предстоящата изборна кампания той няма да е толкова ефективен за НДСВ, както през 2001 г., когато още не беше министър. Външният министър води царската листа в Бургас.

До изборите най-важното нещо е да подпишем договора за присъединяване на 25 април и веднага след това да го ратифицираме в Народното събрание, посочи Паси. Приоритетите за след изборите по отношение на МВнР са откриването на новите гранични контролно-пропускателни пунктове.