Пасивен отговор на уговарянето на мачове заплашва феърплея

Ако сте престъпник, който се оглежда за криминална схема за правене на пари, един лесен вариант днес са залаганията на спортни събития. Пазарът за залози е огромен, глобален, ликвиден и приятно анонимен. Просто плащате на неколцина спортисти и съдии, може би ги заплашвате с шантаж или насилие, и след това си слагате парите на договорения резултат. Докато за трафик на наркотици и хора може да ви застрелят или хвърлят в затвора, уговарянето на мачове почти никога няма последици. То освен това е удобен начин за пране на пари.

По тази причина твърденията отпреди няколко дни за масово уреждане на мачове в тениса не са изненадващи. Този спорт е особено лесен за корумпиране, тъй като трябва да бъде подкупен само един играч, чийто живот така или иначе е една безкрайна поредица от мачове. Дори не е необходимо съответният тенисист да бъде склонен да загуби: даването на сет и дори на един гейм може да е достатъчно, предвид съвременната практика на залагане на живо.

Твърденията на Би Би Си и на новинарския сайт BuzzFeed се отнасят за 16 тенисисти, които са били в топ 50 през последното десетилетие. Осем от тях участват в Australian Open - първия турнир от Големия шлем за годината, който се провежда в момента. Нито един от въпросните тенисисти не е бил наказан от ръководителите на този спорт. Проблемът обаче излиза извън тениса. Уговарянето на мачове тихомълком се разраства, вероятно превръщайки се в най-голямата заплаха за спорта.

Престъпници уреждат мачове още от древна Гърция, казва Деклан Хил, автор на книгата "Уговарянето: футболът и организираната престъпност". Това явление обаче избуя с интернета, който улесни комарджиите да залагат на всякакви мачове по всички краища на планетата.

Сравнително малкият и регулиран преди интернет ерата свят на спортните залози се превърна в "джунгла без граници, населена от десетки хиляди оператори", пишат на свой ред Кристиан Калб и Пим Версхурен от базирания в Париж мозъчен тръст Iris.

На практика спортните залози в момента са по-голям бизнес от самия спорт. Стойността на сектора е оценявана - като се взима предвид както законния, така и незаконния хазарт - на "между 700 милиарда и 11 трилиона долара годишно", каза през 2013 година пред Би Би Си Дарън Смол, директорът за феърплея в Sportradar, анализаторската компания за залози и спорт.

За сравнение приходите на всички футболни отбори от елитните дивизии в Европа през 2014 година, взети заедно, са били под 16 милиарда долара, съобщи европейската футболна федерация УЕФА. Всички други спортове носят по-малки приходи от футбола. Или, кратко и ясно, комарджиите могат да си позволят да подкупват атлетите.

Сред онези, които уговарят мачове, са китайски, италиански и източноевропейски организирани престъпни групи. Има и малки самостоятелни операции и дори футболни отбори, които уреждат собствените си срещи, за да вържат бюджета си чрез залози.

Най-лесни за подкупване са спортистите, които не печелят нищо (като много футболисти от долни дивизии, чиито заплати редовно са плащани със закъснение) или почти нищо (много тенисисти печелят буквално колкото да си плащат пътуванията).

Дори скъпоплатени спортисти могат да бъдат купени. По правило те имат кратка кариера, често управляват лошо финансите си (понякога именно заради склонност към залагания) и е възможно да бъдат изнудвани или заплашвани с насилие. В резултат уговарянето на мачове засяга дори някои известни състезания.

Елитните футболни дивизии в Германия и Италия преживяха скандали с уреждане на срещи през този век; твърденията на Би Би Си и сайта BuzzFeed включват и Wimbledon; възможно е дори световните първенства по футбол да не са неопетнени - книгата на Хил съдържа силни доказателства за уговорен мач от неотдавнашно издание на турнира.

Освен това двама съдии, свирили срещи на Световното първенство през 2002 година - китаецът Лу Цзюн и еквадорецът Байрън Морено - бяха осъдени на затвор години по-късно; Лу - за уговаряне на мачове, а Морено - след като пристигнал със самолет в Ню Йорк през 2010 година, опитвайки се да скрие 6 килограма хероин в долните си гащи.

Уреждането на спортни събития много рядко бива разкривано. Всички участници в една такава схема печелят и нямат стимул да се разприказват поради страх от закона или от отмъщение. Често единствената жертва е самият спорт и е възможно изобщо да не се разбере, че има такава. Медиите рядко се занимават с темата, опасявайки се било то от насилие, било да не бъдат съдени за клевета. Полицията обикновено си има други приоритети.

Повечето спортни власти също са пасивни. Те имат склонност да се безпокоят повече от скандали, отколкото от проблеми, казва Силвия Шенк от Transparency International. И тъй като уговарянето на мачове рядко излиза на бял свят, този феномен също толкова рядко произвежда скандали. Малко спортни институции разполагат с достатъчно персонал, за да се борят с уговарянето на мачове. Tennis Integrity Unit, например, има едва петима или шестима разследващи служители, за да покриват 120 000-те хиляди мача, които се играят в света всяка година.

Освен това спортните власти рядко са еталон за компетентност и строгост, както показаха скандалите, залели FIFA, професионалното колоездене и леката атлетика. Ръководителите на тениса отговориха на твърденията за уговаряне на мачове, като ги омаловажиха на пресконференция, която претупаха за десет минути.

Често, както сега в тениса, уликите за уреждане на срещи идват от подозрителни модели на залагане: обикновено внезапно увеличаване на парите, сложени на конкретен резултат. Такива случаи обаче рядко са достатъчни, дори за да предизвикат полицейско разследване. Необходими са твърди доказателства, но обикновено те не могат да бъдат набавени без сложно международно сътрудничество. Един западноевропейски полицай, чието задължение е да следи за уговаряне на мачове в неговата страна, каза, че няма нито бюджета, нито контактите, за да пътува до Китай, за да разследва даден случай.

Спортните капацитети отдавна обсъждат въпроса как да бъде водена борбата срещу уговарянето на мачове. Някои се обявяват за създаване на международен орган за справяне с проблема по модела на от време на време ефективната Световна антидопингова агенция. Няма обаче и наченки за осъществяване на тази идея на практика. Някои спортни власти са разкрили анонимни горещи линии за подаване на изобличаващи сигнали за уговаряне на мачове, но те продължават да остават почти изцяло без проверки.

Повече от допинга и хулиганството, уговарянето на мачове има потенциал да унищожи спорта. Футболни лиги, като се започне от Източна Европа и се мине през Китай та до Югоизточна Азия, загубиха зрители, които не искат да гледат мачове, за които подозират, че са нагласени. Цели спортове са изложени на риск от подобна съдба.

Както предупреди британският писател Ник Хорнби във вестник "Файненшъл таймс" още през 1994 година след корупционен скандал в английския футбол: "Веднъж да започнем да се съмняваме, че това, което гледаме, е истинско, и ще спре да ни е грижа, а тогава с всичко ще е свършено."

*б. пр.: Саймън Купър е автор на статии в притурката към неделното издание на "Файненшъл таймс" и съавтор на книгата "Икономика на футбола".

По БТА