Пътни фирми: Ако не си получим парите от държавата, 100 хил. души остават без работа

Според пътния бранш липсата на парламент не е проблем пред държавата да се разплати с тях за извършените ремонти и поддръжка на пътища с парите от бюджетния излишък и за това не е необходим парламент, а може да стане с решение на Министерския съвет, както това се е случвало по времето на редица предишни правителства. Фирмите също така призовават да не се смесват отпуснатите аванси на държавната "Автомагистрали" за ново строителство и възложените дейности за ремонти и поддържане на пътищата. Те твърдят също така, че ако не си получат парите, ще са принудени да освободят между 60 000 и 100 хиляди души, което ще доведе до социално напрежение.

"Не сме освободили до този момент хора, защото се надяваме на споразумение, но икономическата логика е голяма, ако няма с какво да плащаш. Никой не иска да освободи и един човек", заяви инж. Стефан Чайков, председател на Браншовата камара "Пътища", пред БНР в неделя.

Не са изхарчени авансите

"Не са изхарчени авансите! По вече работени обекти са върнати близо 120 млн. лв. от тези аванси. Единственото, което е нужно, е държавата да ускори процедурите, които са необходими за издаване на строителни разрешения на обектите, и те ще бъдат завършени", каза още представителят на бранша.

Чайков обясни, че отпуснатите авансови средства са по договори с "Автомагистрали" ЕАД за ново строителство, а сумите, които пътните строители претендират, са по договори с Агенция пътна инфраструктура (АПИ) за текущ ремонт и поддържане. "Няма как да се смесват възложителите", подчерта Чайков.

Той припомни, че няколко пъти са обявявали, че около 600 млн. лева трябва да бъдат преведени на пътностроителните фирми, за да не спре работата по обектите, които са поели, а "междувременно сумите се увеличават непрекъснато".

По думите му Министерството на финансите, а не това на регионалното развитие казва има ли пари в държавата, или не.

"За септември беше обявен около 1 млрд. лева излишък. Бюджетът предвижда възможност за достигане на около 4.5 млрд. лева дефицит. Не е задължително Народно събрание, важно е дали служебното правителство иска да води такъв тип политика. От 1998 г. бюджетът на АПИ е допълван със средства от държавния бюджет с решение на Министерски съвет. Въпросът е на какъв етап правителството ще стигне до становището, че би могло да отпусне пари от евентуални излишъци в бюджета с постановление на МС", каза браншовикът.

Готовност за протести и пред новия парламент

По думите на Чайков няма проблем да проведат протести и пред новото Народно събрание, така че да получат удовлетворение на икономическите им искания.

"Ако се наложи, ще окажем натиск на парламента, за да бъдат взети бързо решения, които да удовлетворят нашите искания", заяви той и декларира, че единственото им политическо искане е оставката на регионалния министър Виолета Комитова.

Миналата седмица, след петия протест на пътните фирми, бе постигнато споразумение да се възстанови диалогът между държавата и пътния бранш и да се уточняват детайлите за плащанията към компаниите на дължимите 62 млн. лв. на пътно-поддържащите фирми за миналогодишното зимно поддържане.

За представителите на държавата обаче продължава да има проблеми.

"Държавата е възложител на незаконното строителство. ... Искаме законът да излезе над властта. Властта е била силно смазала закона, той е този който дава или не дава, а не властта. Те искат пари от властта, при положение, че ние нямаме законовите механизми да ги дадем. Ако продължава властта да е над закона, е много страшно", коментира на свой ред в неделя зам.-регионалният министър арх. Иван Шишков.

Според него няма как без санкции на Народно събрание да се дадат средствата.

Строежи под прикритие

"Пътностроителните фирми са поискали да гарантираме едни пари сега и едни пари до края на март. Това, което министър Виолета Комитова е направила, и което е говорено в Министерски съвет, е за бюджета за 2022 г. да се даде предложение да бъдат заложени за тези текущи ремонти 1.4 млрд. лева. Искаме да сложим ред в тази история, да се прекрати практиката с плащане в края на годината. Образно казано - те строят, а после се прави бюджетът, кое е първото - първо се планира и се прави бюджет, а какво се прави - те строят и накрая, а, трябват ни толкова пари и те се наместват в бюджета. ... Фирмите строят под прикритие и накрая гаранцията остава в държавата, а те си вземат парите. Не смятам, че това е нормално", коментира Шишков.

Заместник-министърът подчерта, че никой не иска да води война с пътностроителните фирми, но трябва ясно да бъде казано кое как е направено и по кой начин фирмите могат да си вземат парите.

Шишков обясни, че раздадените авансови средства са раздадени за част от лотовете на АМ "Хемус":

"За съжаление те са раздадени за бъдещо строителство, за част от което няма дори и планове. Естествено е да сме притеснени какво ще стане с тези пари, защото е много смущаващ начинът, по който са раздадени", припомни той.

МРРБ: Протестите трябва да са пред централата на ГЕРБ

По думите му има категорична вина на предишното управление на страната и изказа недоумение защо протестите на пътните фирми е пред МРРБ, а не пред партийната централа на предишната власт.

Арх. Шишков изказа очакване да постигнат договореност с пътностроителните фирми, защото ръководителите им са бивши шефове на АПИ и добре разбират ситуацията.