Пътят към Багдад минава през Съвета за сигурност на ООН

Пътят за Багдад минава през Съвета за сигурност на ООН. Администрацията на Буш трябва да възприеме тази проста истина, ако иска да получи международната подкрепа, която е жизненоважна за успеха в Ирак. Подкрепата на международната общност зависи от нова резолюция на ООН, която разрешава използването на сила, ако Саддам Хюсеин откаже да допусне безусловните оръжейни инспекции на организацията. Подобна резолюция ще предостави на държави като Турция и Великобритания, които искат да помогнат за свалянето на Саддам от власт, важен мотив за действие и ще постави под натиск държави като Франция и Саудитска Арабия, които се колебаят или противопоставят.

Малко американци разбират огромното влияние, морално и политическо, което ще окаже върху целия свят една резолюция на Съвета за сигурност, позволяваща употребата на сила срещу дадена държава. Подобна резолюция мобилизира международната общност, дава тласък на действия и дори запушва устата на критиците. Резолюцията няма да попречи на правото на президента да действа директно, ако са застрашени националните интереси на САЩ, но ако бъде гласувана тя ще се окаже силен коз в ръцете на Америка.

Администрацията на Буш-баща разбра това през 1991 г., може би отчасти защото по-рано президентът беше представител на САЩ в ООН. Държавният секретар Джеймс Бейкър и американският представител в ООН Томас Пикъринг получиха подкрепата на Съвета за сигурност преди операция Пустинна буря.

Днес, за жалост, Вашингтон има различно отношение. Пренебрегването на Съвета за сигурност е ясен знак, че администрацията, с изключение на държавния секретар Колин Пауъл, не показва голямо уважение към ООН. Една военна кампания срещу Саддам обаче не може да бъде предприета без съюзници, а правителствата, от които САЩ най-много се нуждаят, все по-силно се противопоставят на подобна операция. Миналия месец един съветник на Тони Блеър ми каза, че Вашингтон не дава на Блеър нищо в замяна на неговата подкрепа, докато британците все повече се противопоставят на проамериканската позиция на премиера.

Някои могат да кажат, че Саддам не е спазил резолюциите на Съвета за сигурност от 1991 г., което дава законно право за прибягване към употребата на сила. Това може да има някакво значение в юридическите кръгове, но няма такова от политическа и практична гледна точка. Както отбеляза бившият държавен секретар Джеймс Бейкър, основаването на военни действия само върху съществуващите резолюции не е достатъчно.

Политиците във Вашингтон се опасяват от три неща, когато обсъждат варианта за обвързване на действията срещу Ирак с решение на Съвета за сигурност.

На първо място те се опасяват, че Ирак ще приеме оръжейните инспекции на ООН, а след това ще започне да хитрува.

На второ място те се страхуват, че Русия или Франция ще използват правото си на вето върху всяка резолюция, която не одобряват.

На трето място притесненията им са свързани с факта, че резолюцията няма да даде зелена светлина за смяна на иракския режим, а ще набележи само някоя по-малка цел, като например елиминирането на оръжията за масово унищожение.

Русия, Франция и Китай наистина могат да използват правото си на вето и да блокират дадено решение на Съвета за сигурност. Ако обаче връзката Буш-Путин наистина съществува, Москва ще трябва да подкрепи строг режим на инспекции. Франция ще изиграе обичайната си роля на труден съюзник, но накрая няма да се противопостави на волята на САЩ и Великобритания. Ако Лондон подкрепи Вашингтон, тогава може да се очаква приемането на резолюция, която да позволи употребата на сила. Китай ще има своите доводи, но няма да използва правото си на вето.

Следователно ефективната американска дипломация и директното участие в нея на президента Буш може да доведе до приемането на резолюция, позволяваща прибягването до незабавни военни действия срещу Ирак, ако Саддам я наруши, какъвто беше случая с предишните резолюции на ООН. Ако обаче такава резолюция не бъде гласувана, администрацията ще е положила всички възможни усилия в Съвета за сигурност и ще бъде в по-силна позиция да събере международна и вътрешна подкрепа, отколкото ако изобщо не беше опитала да издейства подобна резолюция.

По въпроса за американските цели - тази администрация настоява за смяна на режима в Ирак. За съжаление обаче, малко други държави по света открито се придържат към такава цел. Другите държави вероятно ще се опитат да ограничат всяка бъдеща резолюция до въпроса за оръжията за масово унищожение. Това все пак се оказва по-малък проблем, отколкото може да се предположи. Ако САЩ започнат военна офанзива, скоро ще стане очевидно, че оръжията за масово унищожение не могат да бъдат елиминирани без смяна на режима.

Като се вземе предвид фактът, че армията на Ирак е едва една трета от онова, което беше по време на войната в Залива, а американските войници са много по-силни, шансовете за успех са големи. Никой обаче не може да предвиди със сигурност развоя на събитията, ако започне война. Дали иракските военни ще се опитат са въстанат и да убият лидера си, дали ще бъде постигната бърза победа, която да предотврати превантивна иракска атака срещу Израел или битката ще се проточи, никой не може да каже със сигурност. Каквото и да се случи обаче, след като войната срещу Саддам започне, тя няма да спре преди да бъдат постигнати американските цели.

Президентът ще получи подкрепата на американците за трудните решения, които трябва да вземе, но неговата позиция ще стане много по-силна, ако той разбере значението на използването на всеки невоенен метод за събиране на международна подкрепа, като се започне със Съвета за сигурност на ООН.

--------------
* Ричард Холбрук беше представител на САЩ в ООН по време на управлението на президента Бил Клинтън

По БТА