ПДИ: Президентът да върне закона, засекретяващ имотното състоянието на властта

Програма “Достъп до информация” (ПДИ) поиска президента Георги Първанов да наложи вето върху измененията на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Това съобщи в петък ръководителят на правния отдел на програмата адв. Александър Кашъмов по време на представянето на годишния доклад за работата на ПДИ през 2005 г.

От “Достъп до информация” са изпратили официално искане до президента за налагане на вето заради разпоредбата в закона, според която информация за имуществото и доходите на заемащите висши държавни длъжности могат да се публикуват само след писмено съгласие от тяхна страна.

Според ПДИ тази законова разпоредба противоречи на конституцията, както и на член 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека.

В отговор на въпрос на Mediapool, адв. Кашъмов заяви, че ако президентът отхвърли искането, то от “Достъп до информация” ще потърсят съдействието на омбудсмана, който да атакува текста пред Конституционния съд.

Според Кашъмов България е единствената страна в Европа, в която няма публични обсъждания на изработени от правителството програми и стратегии. По думите му, най - много проблеми се срещат при осигуряването на публичност на договорите, сключени от държавните и общинските институции с частни фирми.

“Докато в останалите европейски страни е немислимо тези договори да не бъдат публикувани, в България подобни контракти все още се тълкуват като търговска тайна”, обясни Кашъмов и даде пример с Естония и Естония, където това е задължително.

В периода февруари – март 2006 г. от ПДИ са изследвали прозрачността на работата на 411 публични институции – държавни и общински. Проверката е установила, че едва 281 (68%) имат официални Интернет страници, 30 (11%) от тях имат сектор за достъп до обществена информация, едва 22 (8%) са създали възможности са приемане на заявления по електронен път.

Николай Марков от ПДИ съобщи, че едва 2 институции са публикували в Интернет списъци с критерии кои документи са държавна тайна.

От “Достъп за информация” обясниха, че са направили своето изследване само информацията, която по закон трябва да бъде публична.

“Шокиращо е, че от всичките 281 институции, които имат сайтове, нито една не е публикувала вече разсекретени документи”, съобщи още Марков.

По думите му е често срещано явлението, след като някои документи бъдат разсекретени, да бъдат унищожавани без публично да се обяви падането на техния гриф за секретност.

В същото време в повечето случаи, когато гражданите поискат от институциите достъп до информация, такъв им е отказван.

За 2005 г. са отправени общо 286 молби за достъп, като в 163 от случаи отговорът е бил отрицателен.