Пекин охлажда ентусиазма с наближаването на зимните олимпийски игри

Една юлска вечер през 2001 г. милиони празнуваха до полунощ: Пекин току-що беше спечелил домакинството на олимпийските игри през 2008 г. Двадесет години по-късно жителите на Пекин не преливат от ентусиазъм с наближаването на втората им среща с олимпиада.

Далеч от пропагандните кампании, които китайската комунистическа партия знае как да организира, подгряването за олимпийските игри 2022 г. (4 - 20 февруари) е съвсем скромно по улиците на китайската столица.

По булевардите няма лозунги с големи червени букви, почти няма впечатляващи флорални мотиви, нито олимпийски знамена.

Поразителен е контрастът с въодушевлението, с което бяха приети първите олимпийски игри, организирани някога в държавата с най-голямо население на планетата.

"Ентусиазмът не е толкова голям като през 2008 г.", признава Лю - жител на Пекин, предпочел да не казва цялото си име. "През 2008 г. икономическото значение на страната ни в световен план не беше толкова голямо, затова смятахме, че домакинството на олимпийските игри е символ на националното ни възраждане", обяснява той за АФП.

"Днес Игрите са спортно събитие като всяко друго. . ."

През 2008 г. "Китай показа, че наистина стои стабилно на световната сцена със запомнящи се игри", подчертава Хедър Дихтър, историк на спорта в университета "Де Монфорт", Англия.

"Това беше като възкръсване на "китайската марка", като първо по рода си социално събитие", добавя Саймън Чадуик, специалист в спортния департамент на френското висше училище по бизнес "Емлион" със седалище в Лион (което има кампус и Шанхай, бел. прев.).

Оттогава страната се превърна във втората икономическа сила в света и все повече се рекламира като модел, противоположен на западния.

"Добивайки самочувствие, Китай може би се чувства не толкова зависим от останалия свят и в силна позиция, което означава, че вече не се тревожи толкова как гледат на него отвън", отбелязва той.

Малък остров на спокойствието

Разбира се, пандемията премина през страната. Опасявайки се, че стратегията му за "нулев ковид" ще пострада, властите са свели размаха на игрите до минимум: никакви международни зрители, чуждестранните спортисти ще бъдат затворени в "балон", от който няма да могат да излизат до напускането на страната.

Олимпийските обекти в момента са опасани от безкрайна плътно затворена преграда, която придава зловещ нюанс на девиза, избран за надпреварата: "Заедно за общо бъдеще".

Като се има предвид, че самият Пекин е заплашен от ограничени епидемични огнища, властите обявиха, че няма да продават билети за спортните прояви, достъпът до които ще е само с покани.

"Повечето хора няма да могат да присъстват лично на игрите", отбелязва жителят на Пекин Цзян Хаолян, който призна, че не се интересува много от олимпиадата.

А има ли признаци на нервност, като при японците, които миналата година бяха уплашени от идеята да са домакини на олимпийските игри в разгара на пандемията? Полицията арестува жена, обвинена, че е разпространявала фалшив слух, според който чужденци били избягали от своя "балон". Сега срещу нея е възбудено наказателно производство.

Китай, който до голяма степен овладя заразата с КОВИД-19, разчита на игрите, за се представи като малък остров на спокойствието насред световния епидемичен хаос - и да накара света да забрави, че болестта се появи първо на негова територия.

"Ако се стигне до ново засилване на епидемията по време на игрите, това ще е очевиден провал за Китай и може би силен ефект на бумеранга срещу Пекин", предупреждава Карол Гомез, специалистка по геополитически проблеми на спорта във френския Институт за международни и стратегически отношения (IRIS).

"Идеологическа превъзбуда"

При тези условия комунистическият режим може да не иска да има прекалено много пропаганда около игрите и техните посетители.

"Възможно е (у населението) да има подозрение, че тези чужденци са съучастници в евентуално разпространение на вируса, особено когато започнат да пристигат масово", предполага Саймън Чадуик.

Особено след като игрите се провеждат в период на нараснало напрежение между западните държави и Китай, където националистическата риторика значително се засили след идването на власт на президента Си Цзинпин през 2012 г.

"Идеологическата превъзбуда нарасна и не знаем дали хората са по-възприемчиви към това гледище спрямо чужденците, представяни като повече или по-малко враждебни и потенциални носители на вируса", според Чадуик.

Утежняващ фактор за зимните игри: както и другаде, по принцип те предизвикват по-малък интерес от летните.

Дори властта да разчита на тази олимпийски игри за развитие на туризма, "зимните спортове в Китай остават до голяма степен привилегия на заможните кръгове", припомня Саймън Чадуик.

Властта обаче все повече култивира своите марксистки корени, пострадали от десетилетията на икономически реформи и появата на класа на милиардери.

"Някои състезания, като кърлинга, няма да запалят" работническата класа, както бягането на 100 метра", отбелязва Чадуик.

По БТА