Петър Стоянов: Поканата за НАТО не е самоцел

Как изгледа България в НАТО през Прага?

България изгледа добре, защото България извървя един много категоричен път, в който защити авторитетно своята позиция. Така че имаме всички основания да се чувстваме с добре самочувствие след поканата.

Да се върнем назад, когато беше на-трудно. Кога страната ни беше най-далеч от НАТО?

На мен никак не ми се ще да превърнем получаването на поканата в повод за някаква мемоаристика тип действието на активните борци преди 9 септември 1944 година.

Аз вярвам, че поканата е получихме за това, защото твърде много хора и твърде много институции най-напред работиха за това. Разбира се, че имахме много тежки моменти, ако трябва да бъде откровен - на мен ми беше най-тежко по време на кризата в Косово. Това според мен вече е очевидно. Не беше леко и в самото начало когато на глас трябваше да говоря за цивилизационния избор, за това колко важно е България да стане член на НАТО. Но всичко това се забравя, всичко това избледнява, важен е крайният резултат.

Според вас колко минути слава може да си позволи България и от кой момент нататък трябва да започне работа?

Никакво отпускане, нямаме никакво право да се оставяме на вълните на славата. Защото поканата за членство е един етап от развитието на България Оттук насетне ще имаме много подобни поводи - да речем след ратификации на договора на България с НАТО, да речем членството на България в ЕС. Във всеки случай не трябва да възприемаме това събитие като нещо извънредно, нещо което ни дава повод за една дълга радост, да не кажа дава ни повод за шумни веселби и веселия. Няма смисъл от всичко това. Предизвикателствата пред България са достатъчно големи.

Сега трябва си мислим как да трансформираме по-бързо тази покана за членство и тези пет минути слава, ако изобщо може да говорим за слава, как да ги трансформираме във възможности за повече работни места, за по-добър живот. Нищо- нито членството в НАТО, нито членството в ЕС е самоцел. Всички те трябва да бъдат подчинени на основната задача - България да живее един нормален живот, България да се отърси то престъпността, която в момента паразитира върху гърба на обикновените хора, България да въведи правила за нормален живот и да в крайна сметка хората да получат възможности да заживеят по-добре, по-добри заплати, по -добри пенсии и ...така.

НАТО беше ваша кауза през пет годишния мандат, не изменихте на нея и през последната година, когато сте извън голямата политика. От много разговори, които сте имал с представители на страни членки на НАТО, какво най-много ще се очаква от България сега след Прага?

Хайде да кажа какво няма да се очаква. От България няма да се очаква известни среди да продължат с този тип поведение - политически тарикатлък. От България се очаква да не се повтаря повече конфузния случай, като този с Терем. Защото България е вече поканена в една общност, в която има и правила, има морал, НАТО е освен друго е и съюз основан на ценности.

Аз съм убеден, че България ще спечели много повече, ако защитава публично своите интереси в оръжейния бизнес и своите пазари, отколкото да се опитва да прави задкулисни сделки, от които винаги оставят много лош политически дъх.

Зная много добре, че има хора в България, които ще си кажат - да, ама не е ли по-важно да отворим петдесет работни места, да речем, като изнесем една продукция. Аз мисля, че този тип политика на дребно не води до успех. С петдесет и петстотин работни места въпросът не се решава, въпросът се решава с една стратегическа линия на защита на своите национални интереси - в случая в оръжейния бизнес и на търговията с оръжие, но това да става, съблюдавайки международните правила и норми. Това ще донесе и по-дългосрочни активи.