Петканов: От 2007-ма следствието ще е в МВР

С влизането ни в Европейския съюз функциите на следствието ще се прехвърлят на МВР. Това стана ясно от днешно изявление на вътрешния министър Георги Петканов, свързано със затварянето на преговорната глава 24 "Правосъдие и вътрешен ред" вчера в Брюксел.

Със затварянето на Глава 24 ангажиментите на МВР не приключват, подчерта министър Петканов, цитиран от БТА. Той допълни, че едва 6 месеца преди приемането на България за пълноправен член на ЕС ще бъде направена окончателна равносметка на направеното.

България трябва да продължи започнатите реформи в сферата на правосъдието и вътрешните работи, започналата реформа на съдебната власт, изграждането на дознателския апарат в МВР, изброи днес Петканов задълженията, които са ни били напомнени по време на вчерашното 18-то заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването на България към ЕС.

От 2007-ма следствието няма да е в сегашния си вид, каза вътрешният министър. "Идеята, която се оформя, е постепенно компетентността по разследване на наказателни дела да преминава от следствието към МВР. Нашият периметър да се разширява, техният де се стеснява", каза вътрешният министър, цитиран от БТА. По думите му вероятно в следствието ще останат малък процент дела, които ще се водят срещу граждани с имунитет.

Затварянето на Глава 24 е отчетено като изключително сериозен успех за България от участниците в 18-ото заседание на Междуправителствената конференция по присъединяването на България към ЕС. В Брюксел е посочено, че през последните две години страната ни е постигнала значителни успехи - специално внимание е било отделено на напредъка в областта на убежището и бежанците, борбата с организираната престъпност, наркотрафика и корупцията, посочи вътрешният министър. Решението за затваряне на Глава 24 ще бъде потвърдено окончателно на междуправителствена среща на ниво министри в началото на декември тази година.

Тенденцията е следователите да разследват най-тежките престъпления, които са свързани с мира и човечеството, и които имат изключително опасен за всяка една държава характер - шпионажът, вредителството, всичко онова, което е свързано с вътрешния ред и сигурността на една държава, обясни още през юли зам. министърът на правосъдието Севдалин Божиков. Следствието ще разследва и престъпления, извършени от магистрати, министри, депутати, политици.

Днес Петканов съобщи, че вече е приключил конкурсът за втората квота дознатели, отпусната от Министерския съвет, които ще бъдат назначени в МВР до края на годината. Министърът посочи, че одобрените кандидати след конкурса са около 300, а от първата квота вече са назначени около 460-470 дознатели. Според Петканов до средата на следващата година изграждането на дознателския апарат ще приключи.

Преди повече от месец от Националната следствена служба се оплакаха, че губят кадрови ресурс заради прехвърлянето на следователи като дознатели в МВР. Шефът на Върховния касационен съд Иван Григоров обяви тогава, че мястото на следствието е към съдебната система и дебатът по въпроса е приключил. Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов първо посъветва следователите да отстояват самостоятелността си, но после каза, че е сбъркана "конструкцията" в държавата и затова буксува борбата с престъпността. Той даде за пример статута на главния прокурор, който не е подчинен на никого и не може да бъде контролиран от премиера или президента.

Изискване на Европейската комисия е разследващите органи, както и прокуратурата да са към изпълнителната власт, а не в независимата съдебна власт. До момента тази реформа се блокира от решение на Конституционния съд, което не позволява Обикновено народно събрание да гласува поправки във формата на държавното устройство, каквато е изваждането на следствието от съдебната власт и преместването му в изпълнителната. Затова и гласуваните поправки в конституцията, свързани с реформата в съдебната власт, бяха ограничени само до въвеждане на несменяемост, функционален имунитет и мандатност на магистратите, без да се стигне до структурни промени.

Министър Петканов изрази надежда, че след обновяването на състава на КС това решение може да се преразгледа. Вчера и новият председател на КС Неделчо Беронов каза, че при зададен по различен начин, е възможно съдът да се произнесе повторно на един казус, без изявлението му де бе обвързано конкретно със съдебната реформа.