Петролната игра между САЩ и Русия

Стремежът на ръководството на САЩ да намали своята зависимост от арабския петрол става една от целите на американската външна политика. Същевременно Белият дом очевидно смята, че започналото обособяване на позицията на Русия в световната петролна политика само по себе си ще играе възпираща роля срещу призивите на мюсюлманските радикали да използват петрола за политически натиск.

Русия не може да се интегрира в икономиката на Европа, без да установи конструктивни отношения с Америка. Не случайно заместник-министърът на енергетиката на САЩ Робърт Кард при посещението си неотдавна в Москва подчерта, че енергийната политика на Русия и нейните възможности в този отрасъл "имат голямо значение и за други страни, които са наши съюзници". Според Кард, приносът на Америка в сътрудничеството с Русия може да се изрази в инвестиции в руската енергетика, най-вече в разработването на петролните находища.

Сигналите, които ни се изпращат от Америка, трябва да бъдат пречупени през собствените ни интереси. Неотдавна на среща на министрите на енергетиката на Г-8 в Детройт руският министър на енергетиката Игор Юсуфов изрази мисълта, че Русия може да претендира за особена роля в света. Това е ролята, която може да играе страна, разполагаща с повече от 12% от световните петролни запаси и която при кризисни ситуации може да осигури петрол на най-големите икономики в света.

Ще добиваме ли през 2020 година 445 млн тона петрол, според оптимистичната прогноза на министерството на икономиката, или само 350 млн, според песимистичната? Отговорът зависи не само от състоянието на запасите, от тяхното разработване и от търсенето на вътрешния пазар, но в голяма степен и от това колко последователно Русия ще завладява нови пазари за петрола и ще го използва за решаване на своите геополитически задачи.

Според една от оценките, себестойността на добива на петрол в Западен Сибир е 6-8 долара за барел при 2 долара в Саудитска Арабия. Но някои аналитици смятат, че руският петрол ще се окаже напълно конкурентоспособен в САЩ, ако се изнася не от вътрешността на континента, а например от Сахалин или от Тимано-Печорския регион. Там в различен стадий на осъществяване се намират няколко проекта за смесени предприятия, повечето с участието на американски петролни компании.

Повишават активността си и руските компании. Транснефт пусна в експлоатация първия етап на магистрален петролопровод до пристанище Приморск на Балтийско море и започна строежа на втория етап. Има напредък и на преговорите с Беларус, Украйна, Унгария, Словакия и Хърватия за петролопровода Дружба-Адрия, по който руският нефт ще стига до Адриатическо море.

Наред с това стана ясно, че Русия има силни козове и в Каспийския регион и около него. Един от тях е изгодното положение между Каспийско, Черно и Балтийско море. Друг е развитата петролопроводна структура. Третият е предимството ѝ на най-силната във военно отношение държава в пълния с остри противоречия регион и в сложната обстановка около него.

Всичко това доказва нарастващите възможности на Русия да влияе върху геоикономическата ситуация в заобикалящото я пространство. Така както увеличаването на добива и развитието на петролопреносната инфраструктура дават нови шансове да се подобри положението в света.

По БТА