Петте основни предизвикателства, които очакват талибаните в Афганистан

Сн. ЕПА/БГНЕС

Талибаните спечелиха войната в Афганистан, но сега трябва да управляват. Ислямисткото движение ще трябва да се докаже в една от най-бедните страни в света, дипломатически изолирана и излизаща обезкървена от над четири десетилетия война.

Ето кои са петте главни предизвикателства, пред които ще се изправи новият афганистански режим.

Липса на доверие

Сред градското и образованото население битува широко разпространено подозрение относно талибаните, и то с основание.

Мнозина афганистанци още помнят периода 1996-2001 г., когато ислямисткото движение беше на власт и прилагаше изключително строг прочит на шериата - ислямското право. Жените вече нямаха право да работят, а девическите училища бяха затворени. Политическите противници бяха екзекутирани, а етническите малцинства - преследвани.

Двадесет години по-късно, талибаните уверяват, че възнамеряват да водят различна политика, включително по отношение на правата на жените.

Те обещаха също да сформират представително правителство. Установени са контакти по-специално с бившия президент Хамид Карзай. Те изпратиха също представители, които да разговарят с преобладаващо шиитското малцинство на хазарейците, преследвано от талибаните през 90-те години на миналия век.

Докато завръщането на талибаните беше посрещнато с облекчение в някои селски райони на страната, където жителите жадуват преди всичко да се сложи край на насилието, мнозина афганистанци предупредиха, че ще съдят само по делата.

Жените в градовете остават нащрек, голяма част затворени по домовете си, като знак за силно недоверие.

В долината Панджшер, североизточно от Кабул, има истинска съпротива, организирана най-вече около Ахмад Масуд, син на полевия командир Ахмад Шах Масуд, убит през 2001 г. от Ал Каида.

Хуманитарна и икономическа катастрофа

Афганистан е една от най-бедните държави в света. След падането на талибанския режим, свален от власт през 2001 г., в страната имаше наплив на чуждестранна помощ. През 2020 г. международната помощ представляваше над 40 процента от БВП.

Голяма част от тази помощ обаче сега е спряна и талибаните нямат достъп до средствата в централната банка на Афганистан, повечето от които са държани в чужбина. Вашингтон вече даде да се разбере, че талибаните няма да имат достъп до активи, държани в САЩ.

Така че ситуацията би могла да се превърне в бедствие в момент, когато талибаните ще трябва бързо да намерят пари за заплатите на държавите служители и да гарантират, че жизненоважната инфраструктура (вода, електричество, комуникации) ще може да продължи да функционира.

Настоящите приходи на талибаните, които са главно от престъпна дейност, се оценяват от ООН на между 300 милиона и над 1,5 милиарда долара годишно. Финансова благодат, която е като капка вода в сравнение с настоящите нужди на Афганистан, според експерти.

В този контекст ООН предупреди за "хуманитарна катастрофа", която ще засегне с пълна сила афганистанците през зимата.

Изтичане на мозъци

Освен икономическата криза, талибаните ще трябва да се справят и с друг недостиг, също толкова критичен и драматичен, този на "мозъци".

Юристи, длъжностни лица, технически специалисти, много квалифицирани афганистанци избягаха от страната с евакуационните полети, организирани от чужди сили през последните седмици.

Като израз на безпокойството им, миналата седмица талибаните призоваха Запада да евакуира само чужденци, а не и афганистански специалисти, като инженери, които са нужни на страната.

Дипломатическа изолация

Между 1996 и 2001 г. на международната сцена се гледаше на талибанския режим като на парий. Сега ислямисткото движение изглежда склонно да се опита да получи широко признание в чужбина, въпреки че повечето държави са преустановили дейността на дипломатическите си мисии в Кабул или са ги затворили.

Групировката има контакти с няколко регионални сили, като Пакистан, Иран, Русия, Китай и дори Катар. Никоя от тях обаче не е признала за момента новата власт в Кабул и САЩ предупредиха, че талибаните трябва да "заслужат" легитимността си.

Терористична заплаха

Поемането на контрола в страната от талибаните не сложи край на терористичната заплаха, както се видя от атентата, извършен на 26 август до летището в Кабул, за който пое отговорност местният клон на "Ислямска държава".

Придържайки се към радикална сунитска линия, подобна на тази на талибаните, "Ислямска държава в Хорасан" (ИД-Х) обаче, се различава от тях в богословски и стратегически план. Като признак за силната враждебност помежду им, в няколко свои съобщения ИД нарече талибаните вероотстъпници и не ги поздрави след като превзеха Кабул на 15 август.

Затова предизвикателството пред талибаните изглежда сложно: да защитят афганистанското население, изправено пред същия тип атаки, които неговите собствени бойци извършваха в продължение на години в страната.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?