Писмото на Сугарев е необходимо за съдебната система, за да се самопречисти

Г-н Миков, вие също трябва да се явите пред ВСС по повод писмото на Едвин Сугарев. Какво възнамерявате да кажете на вашите колеги магистрати?

По принцип и аз, и колегите от нашето Национално сдружение на българските прокурори, ще говорим за атмосферата, която цари в прокуратурата, за особените сложни взаимоотношения, които са се формирали между подчинени и ръководители. За тези неща и естествено, и чисто конкретни случаи ще бъдат изтъкнати, за да може Висшият съдебен съвет да се запознае в цялост и с отделни детайли, и с общата атмосфера, която цари.

Защо смятате, че едва сега вашите колеги се обърнаха към вас и поискаха повече информация?

Защото този граждански акт на Едвин Сугарев - писмото, което до голяма степен обобщава проблемите, които са се породили през последните три години в прокуратурата - има донякъде характера на детонатор. Ако членовете на Висшия съдебен съвет бяха отказали да разгледат писмото, и то задълбочено да го разгледат, просто биха потвърдили някои становища в обществото, че този орган е загърбил проблемите на съдебната власт. Обратно, аз сега съм удовлетворен, че членовете на Висшия съдебен съвет показаха една достойна позиция и достойно приемат този тежък кръст да проверят толкова сериозни обвинения, които са отправят срещу личността, която ръководи прокуратурата в настоящия момент.

През февруари журналистите също алармираха Висшия съдебен съвет и обществото...

Аз бих казал, че много журналисти от доста време, отпреди повече от три години, имаха смелостта да извършат своята проверка и да дадат едно непредубедено мнение, едно професионално мнение. Така бе и когато моят конкретно случай се разглеждаше във Висшия съдебен съвет. Но мисля, че начинът, по който Едвин Сугарев поднесе нещата обобщени, наистина е шокиращ и ефектът съответно беше по-силен. Журналистът всекидневно се занимава с анализ на случващото, но малцина от вашето съсловие се занимават с анализ и със съвкупността от факти, които се натрупват. А именно това направи Едвин Сугарев и това вече не е позицията на журналиста, който всекидневно работи с морала на обществото и с проблемите на обществото, а това вече е позицията на интелектуалеца, който, както знаем, отговаря за моралния закон в обществото. И затова, когато стане дума за писмото на Едвин Сугарев, аз не го наричам по друг начин, освен един граждански акт, който беше необходим на съдебната система, един поглед отвън, който винаги е необходим на една система, за да може тя да се самопречисти и да намери истината за себе си.

Смятате ли, че може да се стигне до самопречистване на системата? Според мен се упражнява натиск и отвън за пречистване на системата.

Вижте, всички ние внимателно наблюдаваме обществото, в което живеем. За съжаление тук трябва да призная една горчива истина, която като че ли отново се налага и в този случай. Не знам дали щеше да се обърне достатъчно внимание и на писмото на г-н Едвин Сугарев, ако горчивите истини в него не бяха съвпаднали с това, което каза един човек, който дойде отвъд океана. Говоря за председателя на Комитета за разширяване на НАТО, Брус Джаксън. Може би, както много често се е случвало в българската действителност, трябваше един чужденец отвън да ни посочи кривиците и едва тогава и обществото като цяло, и институциите в него да си дадат сметка за действителното състояние на нещата и за истинските размери на поражението.

Интервюто е излъчено по БНР