План Маршал за следващите 50 години

Решителните американски ръководители печелят войната срещу тероризма, но как можем да спечелим битката за мир? След Втората световна война американските политици успяха да използват безпрецедентен момент на възможности. Те създадоха не само нова военна и политическа система, но и нов икономически и социален ред, който по думите им се справи с "глада, бедността, отчаянието и хаоса". Според техния план Маршал, 1 процент от годишния национален доход в продължение на 4 години се прехвърляше от Америка към страдащите от бедност страни - не като акт на благотворителност, а като признание за това, че

просперитетът, подобно на мира, е неделимо явление

и за да бъде поддържано, трябва да бъде споделено.

Следвоенното постижение на Америка днес трябва да бъде наше вдъхновение и за възстановяването на Афганистан, и за бъдещ глобален съюз за просперитет между развития и развиващия се свят. Както и нашите предшественици, ние съзнаваме, че националната сигурност и възстановяването в световен мащаб са неотделими. И като тях ние виждаме, че постиженията не се дължат само на възцаряването на просперитета, но и на демокрацията.

Разбира се, Планът Маршал бе създаден в следвоенните условия - при наличието на национални икономики, които определено се нуждаеха от изграждане отново. Нашата работа днес - в съвсем различен, много по-взаимозависим свят, е да помогнем да бъдат създадени, при това за първи път, пазарни икономики за бъдеща ера на международно движение на капитали и глобална конкуренция.

Днес виждаме по-ясно, че това, което се случва на най-бедния гражданин в най-бедната страна може да засегне най-богатия гражданин в най-богатата страна. Изправени сме пред трудността да преодолеем зеещата пропаст между възможностите, които ни предоставят технологиите, за да премахнем нищетата, и реалността, включваща 110 милиона деца, които не ходят на училище, 7 милиона деца, умиращи всяка година, чиято смърт може да бъде избегната, и 1 милиард души, живеещи в бедност.

Ето защо цялата международна общност се посвети на каузата за постигане на амбициозни цели до 2015 година - да бъде намалена наполовина бедността в света, да бъде съкратена с две трети детската смъртност и да бъде осигурено начално образование на всяко дете.

Моят план е следният. Развиващите се страни да следват чиста от корупция политика, насочена към стабилност, открита търговия и насърчаване на частните инвестиции, а в замяна по-богатите страни да бъдат готови да увеличат фондовете за развитие с 50 милиарда долара годишно - това се средствата, необходими за постигането на договорените цели в областта на развитието.

Осигуряването на тези средства няма да бъде помощ в традиционния смисъл на думата, а инвестиция в бъдещето. Европейският модел на Плана Маршал през последните 50 години не можеше да бъде приложен изцяло в развиващите се страни, тъй като нито икономическата база, нито необходимите прозрачни системи за управление на държавния сектор бяха налице, за да предотвратят корупцията и загубите. Освен това ние твърде често отпускахме средствата за развитие като краткосрочна помощ, компенсираща бедността, а не като дългосрочна инвестиция, която да се пребори с причините за тази бедност и да създаде възможности за конкуренция. Така че, бъдещ глобален съюз за просперитет означава не само нови възможности за страните, но и нови отговорности.

Първата от тях е да бъдат създадени условия всяка страна, била тя богата или бедна, да приеме утвърдените норми и еталони за фискална и парична политика, които поддържат макроикономическата стабилност, възпират корупцията и увеличават доверието на инвеститорите в неспокойни райони. Способността ни да предотвратяваме глобални финансови кризи може да стане по-голяма, ако бъдат приети ефикасни мерки за ранно предупреждение, ако бъдат разделени на независими области функциите на Международния валутен фонд за надзор и контрол и за взимане на решения за изход от кризи и ако частният сектор бъде ангажиран като активен партньор в развитието. Икономическата стабилност е необходима за просперитета, но не е достатъчна. Развиващите се страни трябва да направят себе си привлекателни и за вътрешните, и за чуждите инвеститори. Не на последно място за това са необходими здрава законова система за договорите и бизнесфоруми на държавния и частния сектор, чиито представители да избират оптималните условия за по-високи равнища на инвестиции и междурегионална търговия.

Пълната либерализация на търговията би могла да измъкне от бедността най-малко 300 милиона души до 2015 година, така че третата стъпка е да бъдат осъществени споразуменията от Доха.

Но ние няма да можем да решим неотложните проблеми на бедността и без четвърта стъпка - това е значителното увеличение на средствата за развитие. На никоя страна, която истински е възприела открита, свободна от корупция и насочена към стабилност и инвестиции политика, не трябва да бъде отказван шанс за напредък поради липсата на основни вложения в образованието и здравеопазването.

Бъдещ инвестиционен фонд от 50 милиарда долара годишно, който ще приема молби за дейности като здравеопазване, образование и борба с бедността, ще помогне на най-бедните страни да създадат възможности за трайно развитие и ще представлява най-добрия път към по-справедлива и взаимно свързана световна икономика. Някои твърдят, че въпросът е дали имаме глобализация или не. Но всъщност въпросът е дали управляваме глобализацията добре или зле, справедливо или несправедливо.

Нашият отговор на нейните противници е, че следваме духа на Плана Маршал и няма да се откажем от глобализацията. Нещо повече - ние ще продължим да въвеждаме социална справедливост в световен мащаб с превръщането на днешния глобален съюз за мир в утрешен глобален съюз за просперитет.

По БТА