Планът за частно участие в спасяването на Гърция се проваля

Угасват надеждите на Европа за значителен принос на частни държатели на гръцки дълг към новия спасителен план за Гърция, след като стана ясно, че банките са продали съществена част от закупените от тях от гръцки правителствени облигации, независимо от уверенията на някои институции, че това не е така, пише "Уолстрийт джърнал" в сряда.

Гърция има да плаща 64 млрд. евро по облигации през следващите три години. Лидерите от еврозоната, която осигурява голяма част от помощта за Гърция, разчитаха, че частни кредитори ще се съгласят доброволно на разсрочване на плащанията, за да се даде възможност на страната да се закрепи финансово.

Представители на еврозоната заявиха, че целта им е 30 млрд. евро участие на частни кредитори в новия спасителен план. Правителствата искат собствениците на гръцки облигации, чиито падеж е преди края на 2014 г., да се съгласят да реинвестират част от парите при падежа им. Целта от 30 млрд евро обаче се оказва нереалистична.

Банки и застрахователни институции, които седнаха на масата на преговорите по това споразумение, вече не са държатели на книжа с падеж до 2014 г., каквито са били преди година.

През май 2010 г. германски банки и застрахователи заявиха необвързващ ангажимент да поддържат около 8 млрд. евро в гръцки дълг три години. Сега обаче става ясно, че те са продали голяма част от тези книжа.

Към момента няма пълна информация от точно колко гръцки дълг са се освободили германските и европейските финансови институции. Немската застрахователна компания "Алианц" заяви, че сега притежава 1.3 млрд. евро гръцки дълг, в сравнение с 3.3. млрд. преди година. Компанията изрази готовност да разсрочи около 300 млн. евро при сегашното предложение.

Анализатори смятат, че банките най-вероятно са продали краткосрочен гръцки дълг, тъй като той се търгува с по-малка отстъпка, отколкото дългосрочния. В същото време хедж-фондове и други инвеститори, който вероятно за закупили книжата, не са склонни да участват в схема за разсрочване на задълженията, каквато предлагат правителствата от еврозоната.

В сряда Париж е домакин на среща между водещи финансови институции, под патронажа на базирания във Вашингтон Институт за международни финанси, който представлява 400 банки от цял свят. Ще се дискутират и възможностите за по-голямо участие на частния сектор в спасяването на Гърция. Според политически източник, участващ в разговорите, банките и другите кредитори едва ли ще се съгласят да поемат част от тежестта.

Германските банки, които са втори по големина собственици на гръцки дълг след френските, първоначално се съгласиха да разсрочат над 3.2 млрд. евро. Частни германски банки държат около 10 млрд .евро гръцки правителствени облигации, но падежът на близо 55% от тях не е преди 2020 г.

В момента се обсъжда схема, която обхваща книжа с падеж до края на 2014 г. Собственици на такива облигации са "Дойче банк", "Комерцбанк", "Ландесбанк Баден-Вюрстенберг", "ДЗ банк", "Хипоферайн банк", както и застрахователните компании "Алианц" и "Мюних Ре".

Френските банки, които са собственици на 15 млрд. долара гръцки държавен дълг, според Банката за международни разплащания, не са казали в каква степен биха участвали в предлаганата схема за разсрочване.