Плевнелиев: Москва поставя Балканите в центъра на своите геополитически интереси

"Балканите са мястото, където Европа трябва да покаже, че си е научила урока от украинската криза", заяви в четвъртък президентът Росен Плевнелиев.

"Москва поставя Балканите в центъра на своите геополитически интереси. Нашата загриженост е, че политиката на "велики сили" пренебрегва суверенитета и волята на отделните народи, и това може да доведе до по-нататъшна нестабилност. Историята ни е научила, че Европа най-лесно се дестабилизира през Балканите. Поради тази причина ЕС трябва да престане да гледа на Югоизточна Европа като на периферия, а като на център на европейския геополитически интерес и политики", каза Плевнелиев по време на срещата на високо равнище "Нови визии за партньорство и съседство в Европа" в София.

Той посочи още, че "Русия прилага политика на сфери на влияние и на велики сили, които дефинират и решават съдбата на други суверенни държави и че тази политика е характерна за 19-ти век и е опасна.

"До миналата година едва ли някой си е представял, че в 21-ви век държавните граници в Европа ще бъдат променяни със сила, това е и причината за санкциите, наложени на Русия - демократичните ценности не могат да бъдат потъпквани", каза Плевнелиев.

По думите му за "нас тревожното в този процес е, че тези санкции ще продължат, но и че изолацията на Русия от световните процеси на модернизация и глобализация е факт".

Според него ситуацията в Европа след украинския конфликт е етап на "студен мир".

"Налице е реална заплаха, която идва от стратегията за създаване на замразени конфликти, която се използва като инструмент за дестабилизиране на други страни и поставянето им в трайна зависимост. Това за съжаление ще продължи дълго, трябва да сме подготвени, да бъдем търпеливи и да вземаме решения, базирани на ценности и с дългосрочен хоризонт", каза Плевнелиев.

Той коментира, че възниква въпросът добре ли е за Украйна да имаме поредния замразен конфликт там, това добро решение ли е, ако мислим за хората в Източна Украйна.

"Ако искаме наистина да решим конфликта, той не бива да бъде замразяван, а да намери своето трайно и устойчиво решение, и то може да бъде базирано само на суверенитета на държавите, на общочовешките ценности и върховенството на закона", заяви Плевнелиев.

Президентът на Македония Георге Иванов от своя страна определи мигрантската криза като "електрошок" за реанимацията на равнодушното европейско сърце. Той посочи, че "Желязната завеса", разделяла Европа, не издържа и половин век, но за съжаление Европа не издържа и 30 години без изграждане на огради.

По думите му физическите огради, които сега изникват в Европа, произлизат от умствените бариери, предразсъдъците, ксенофобията, страха от различността.

"Вместо солидарност към децата от Близкия Изток, бягащи към Европа, тя показва себичност", посочи още Иванов.

Президентът на Латвия (1999-2007) Вайра Вике-Фрайберга коментира, че в момента Европа е в период, в който преосмисляме кои са онези силни основи, на които сме стъпили, и как да ги запазим. По думите ѝ днес сме в ситуация, в която стотици хиляди, даже милиони, искат да дойдат на този континент и се нуждаем някак да се изправим пред нея.

"Европа трябва да помни своята история и корените си, а това включва и теми като тази как да приемеш бежанец", посочи Вайра Вике-Фрайберга.

Форумът е под патронажа на държавния глава и се организира от фондацията "Център за политически диалог Петър Стоянов" и Международния център "Низами Ганджави". Той събра настоящи и бивши държавни и правителствени ръководители от региона, които обсъждат мерки за справяне с миграционния натиск и произтичащите икономически, политически, хуманитарни въпроси.