Плоският данък и за осигуровките ще обезличи НОИ и ще го върне в бюджета

Г-н Орешарски, съгласен ли сте с мнението на постоянния представител на МВФ за България Джеймс Роуф, че основните макроикономически рискове за България през 2005 г. произтичат от все още високия дефицит по текущата сметка и ръста на банковото кредитиране?

Основният риск остава дефицита по текущата сметка, а ръстът на банковото кредитиране е фактор, който допринася за този дефицит. Още един фактор, за който г-н Джеймс Роуф загатва индиректно, са публичните разходи и когато говори, че предстоящите избори засилват тези рискове, вероятно има предвид склонността на правителствата преди избори да харчат повече. По този начин не само ще се допринесе за още по-висок дефицит по текущата сметка, а всички знаем че публичните разходи - особено когато се извършват прибързано и с популистки цели - не са най-ефективното нещо.

Всъщност, при бюджет 2005 г. се налага изводът, че е необходима бюджетна реформа, свързана с разходната част. Тя обаче трудно може да се осъществи в предизборна година. Но има ли шанс да бъде направена от победителя на предстоящите парламентарни избори, който ще има пред себе си по-дълъг хоризонт на управление?

Обичайно такъв тип реформи са свързани с рестрикции и с въвеждане на по-строг контрол върху разходите, а това не е печелившо в предизборна обстановка. Аз много се надявам следващото правителство, независимо какво е то, още в началото на своя мандат ще проведе необходимите реформи - отлагани впрочем още от средата на 90-те години по различни причини - защото това ще бъде най-благоприятния момент. Ако изпусне първите една - две години, след това отново предстоят избори и така наречения политически цикъл винаги ще препятства извършването на истински задълбочени реформи. Другият вариант е да продължим козметично да променяме тук-там нещо в образованието, здравеопазването и виждаме накрая, че резултатите не са добри.

По начинът, по който се управлява здравеопазването и останалите системи от публичната сфера, те винаги ще имат нужда от пари. Никога няма да им стигат, независимо колко средства им заделя бюджета, тъй като в момента те са настроени да усвояват неограничен обем публични фондове. Дори може да се стигне до парадокса колкото повече се увеличават тези фондове, толкова повече ще се разширяват и дефицитите. Това още веднъж показва необходимостта от пазарно ориентирани реформи, които да съдържат в себе си автоконтролни системи в подсферите на публичния сектор.

В последните месеци много се говори и за огромния бюджетен излишък в бюджет 2004. Въпросът обаче бе за какво се изразходва той - за чешмички или за намаляване на общата данъчно-осигурителна тежест. А цифрите в бюджет 2005 показват, че намалението на едни данъци се компенсира с увеличението на други и общата тежест почти се запазва?

Адмирации за корпоративния данък и намаляването му до 15 процента. Това е една тенденция, ще припомня, че 1997 г. този данък беше 38 на сто и оттогава досега почти всяка година се бележи известно намаление. Тази тенденция може би вече е на изчерпване и дори вероятно след 2007 г. може да се промени в обратна посока, ако Европейският съюз въведе една обща форма на координация и хармонизация на данъчните ставки.

Но по-важното е друго - че общата данъчна тежест не намалява, дори за следващата година има едно известно увеличение с близо 1% от Брутния вътрешен продукт, ако гледаме нелихвените разходи. Тоест, бюджетът ще изхарчи почти около 400 млн.лв. в повече, отколкото през миналата година. Това е още един аргумент към критиките към разходната част - виждаме как се харчат едни пари в повече, без нищо да се променя.

В този смисъл през миналата година се засили обществения дебат около идеята за плосък данък от 10 % за данък печалба, данък общ доход и осигуровките. Какво бъдеще виждате за развитието на тази идея през 2005 г.?

Няма да скрия, че съм противник на идеята за плосък данък, за мен в нея няма голям смисъл.

Аргументите, които се изтъкват най-често са, че ниските данъчни ставки насърчават бизнеса и оставят повече разполагаем доход на домакинствата, които, харчейки парите си, също благоприятстват бизнеса. Това обаче е аргумент, който може да се отнесе и към намаляване на данъците, без да се прилага плоска ставка. Нищо не пречи със същия аргумент да пледираме за 5% корпоративен данък, а не за 10, и за значително по-малка осигурителна вноска в НОИ.

Въпросът е в следното - че корпоративният данък, ДОД и вноските за осигуряване са три съвършено различни по характер, функции и цели регулатори. Тяхното уеднаквяване няма никакъв смисъл. Би следвало корпоративният данък да остане най-нисък, за да се насърчи капиталообразуването във фирмите и да се насърчат фирмените инвестиции, а данък общ доход да остане сравнително по-висок, за да не насърчава потреблението. А евентуално драстично намаление на вноските в НОИ ще доведе до национализация на осигурителния институт и всъщност ще ни върнат към практиката пенсиите да се изплащат от бюджета.

Така че аз не бих застанал зад такава идея НОИ да се обезличи като самостоятелен фонд и да се върне отново в бюджета. Това означава на практика, въпреки красивите приказки и аргументи, защото няма как да се върже баланса.

Аз съм за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, но уеднаквяването лишава тези данъчни форми от регулативни функции, превръща ги в прост инструмент на фиска.

В тази връзка, една от идеите през миналата година бе средства от фискалния резерв да се използват за пенсионна реформа. Това, което се случи на практика, бе средства от резерва да се използват за предсрочно погасяване на външен дълг, като последната операция предстои на 28 януари. Каква е вашата оценка на действията, предприети от финансовото министерство, как ще се отразят върху макроикономическата ситуация през 2005 година?

При всички случаи, от множеството алтернативи, които се обсъждаха - не само за НОИ, но и за инвестиционни проекти, имаше и други идеи за разходи - може би погасяването на дълга е най-добрата. Защото тя е насочена дългосрочно и ще даде позитивни ефекти в дългосрочен план. Веднага бързам да отбележа, че и моментът е подходящ - доларът е евтин, външните лихви в доларовата зона растат, а нашите брейди облигации са с плаващи лихви. Ако разгледаме сделката цялостно, като елемент от цялостната правителствена политика по управление на външния дълг, можем само да съжаляваме, че това не стана по-рано, когато цените на брейди облигациите бяха по-ниски, а сега трябва да ги платим по номинала. Когато облигации с по-ниска от пазарната лихва се погасяват по номинал, това не е добра атестация.

Аргументът, че погасяването на дълг по принцип е добра стъпка, не променя обстоятелството, че не се извършва по най-ефективния начин.

Дошло ли е време за раздяла с МВФ, имат ли българските власти икономически капацитет да се справят сами?

Аз лично мисля, че експертизата на фонда е най-ценното, което ни остана - известно е, че ние не се нуждаем повече от финансиране от МВФ и на нетна база изплащаме дълг към фонда. Властите, за съжаление, избраха най-лошият начин за раздяла с фонда. Можеше още след изтичане на стандартното стенд бай споразумение или тактично да забавят преговорите по новото споразумение, или въобще да изберат друг път на взаимоотношения с фонда. А те тръгнаха с предпазно споразумение, което веднага нарушиха.

Но аз имам сериозни основания да мисля, че взаимоотношенията ни с фонда вероятно ще се подобрят непосредствено преди и около парламентарните избори. Вероятно следващото правителство също ще иска да подобри отношенията си с МВФ. А от друга страна, фондът не иска да участва и да бъде съпричастен на предизборното харчене. Така че от гледна точка на МВФ паузата във взаимоотношенията ни също е добре дошла.