По-активно участие на Петър Стоянов ще засили непоследователността на СДС

Г-жо Димитрова, как определяте новия НИС на СДС?

Поправете ме, ако греша, но 80% от състава на новия НИС е предишният състав. Което не създава предпоставки за кардинална промяна във водената от СДС политика до момента под ръководството на Надежда Михайлова.

Другото нещо, което ми направи впечатление е, че един от най-дейните хора, участвали активно в подготовката на конференцията и човек, способен с авторитета, професионализма и почтеността си да хвърли мост между различни течения - става дума за Филип Димитров - си направи отвод от участие в НИС. Това също създава проблем пред по-сериозното активизиране на НИС.

С две думи - не виждам сериозни основания за кардинална промяна в начина, по който действаше досега СДС. Освен с хипотетичната предпоставка, че всяко драматично разделяне - на каквото в момента сме свидетели и което вероятно ще се задълбочи кризата със създаването на новата партия на Иван Костов - понякога е в състояние да мобилизира хората много повече и да ги извади от летаргията, в която пребиваваше СДС през последната година. Възможно е да има някаква активизация и ако това изобщо се случи, ще дойде като натиск отдолу. Създаването на конкурентна сила в някои случаи все пак мобилизира ресурсите на дадена партия, но това е хипотеза.

Как ще коментирате заявките на Петър Стоянов, че се връща в активната политика? Говори се, че амбициите му са да оглави СДС в крайна сметка, нищо, че отказа номинация за лидерския пост на тази конференция?

Трудно откривам логиката в поведението на Петър Стоянов не само по време на конференцията, но и в изявленията му, и в заявките му за участие в политиката още от есента, когато започна по-активно да взима отношение към политиката на СДС. Поведението на Стоянов ми изглежда хаотично и неубедително и дори той да има такива намерения, за които говорите, не знам доколко са сериозни и дългосрочни. А и не виждам сериозни възможности това да се случи. Това, от което СДС сериозно страдаше в линията си на поведение от загубата на парламентарните избори досег, е липсата на последователност, упоритост и ясна политическа визия какво прави, какво следва от една стъпка към следващата стъпка, така че те да могат да бъдат предвидими и за избирателите. Една по-активна заявка на Стоянов за участие увеличава тази непоследователност, вместо да я изчиства.

С развързани ръце ли е вече Надежда Михайлова, след като има един изцяло подкрепящ я НИС и групата около Иван Костов ще излезе от партията? Разчиства ли това терена за нея спокойно да провежда политиката си?

Не споделям тезата за развързаните ръце, тъй като и досега НИС плътно стоеше зад Надежда Михайлова Същинското напрежение се пораждаше от противоречията в парламентарната група и в НИС. Свидетели сме на една парадоксална ситуация, в която опозиционна политическа сила трябва да води политиката си с решения, взимани от НИС и които на практика могат институционално да бъдат прокарвани чрез поведението на парламентарната група в парламента. Не един и два пъти - при вотове на недоверие, съдебна система и т.н., имаше рязко противоречие между тези две инстанции на СДС. Проблемът с конфликтите с ПГ остават. Дори и да се сформира отделно група на СДС, това пък поражда изключително голямо напрежение по какъв начин ще се легитимира СДС. Каквато и стъпка да направят Надежда Михайлова и СДС в този момент, над тях ще тегнат сянката на оттласкването, огледалният образ или изпреварващите стъпки на това, което ще направи новата партия. Те няма да са вътре в СДС, но ефектът на скачените съдове ще продължи, даже е възможно да бъде и по-силен.

Трябва ли коалиционната политика да е основен акцент в политиката на партиите и в частност на СДС?

Зависи от конкретните политически ситуации. Ако предположим ситуация, в която дадена политическа сила има мощна обществена подкрепа, събира силни електорални симпатии и има всички шансове да спечели мнозинство в парламента - естествено този метафизичен въпрос не би трябвало да я вълнува. Но в ситуация, в която една политическа сила не е доминираща и има шансове за участие във властта само в коалиция с други политически сили, този въпрос независимо дали бива афиширан публично или не, не може да не стои на дневен ред.

Често експлоатираната напоследък разлика между коалиционна политика "сега" или "по-късно" е по-скоро афиширане за пред публиката. Въпросът какво е пространството на маневри стои пред всички партии. Убедена съм, че въпросът с коалиционната политика в сегашната българска ситуация, в която не се очертава категоричен лидер (освен ако някои партии не са решили, че категоричен лидер е левицата и няма защо да мислят за коалиционна политика, тъй като тя и бездруго ще си победи) трябва ясно да стои пред всяка партия.

Към момента нямам реални данни от проучване, но за мен доста сериозното роене в дясното пространство намалява рязко шансовете на отделните субекти в него да влязат в следващия парламент, та камо ли след това да градят коалиционна политика. Разбира се, далече сме от изборите и много неща ще се избистрят като политика и лица, които да водят. Но не стоя зад тезата за математическата сметка - ако се коалират 5-6 партии с по 5-6% - ще направят 30-36%.

Какво ще се случи с готвената от групата около Иван Костов нова партия?

Интересно е кои ще бъдат водещите лица в нея освен вече заявилите се и познати - групата депутати около Костов и няколко души, които са известни публични лица - Явор Дачков, д-р Николай Михайлов, Александрина Пендачанска. Ще има ли ресурс тази партия за привлече един по-широк кръг от хора, тъй като все пак тя заявява претенции за дясна партия, която да бъде последователна в поведението си, а това е в доста голямо противоречие с опита, по който беше изграден СДС по времето на правителството и под председателството на Костов. Тук е голямото съмнение - в начина, по който ще бъде изградена тази партия. Предишният СДС беше изграден по модела на партия на властта и той се разпадна. Конфликтите, които сега виждаме, не са просто заради противоречие между Надежда Михайлова и Иван Костов. В момента, в който СДС излезе от власт, падна носещата му конструкция. Оттук избуяха противоречията.

Възможно ли е сега да се изгради нов тип такава партия, която да бъде автентичен носител на някакви десни ценности, е въпрос, който остава силно открит.