По трудния път към разширяването на НАТО

НАТО навлиза в територията на Съветския съюз и никой не забелязва. На срещата в Прага НАТО отправи покана към седем държави, включително към Литва, Латвия и Естония, които половин век бяха част от Съветския съюз. Фактът, че това не придизвика бурни реакции, доказва не само колко много се е променил света, но и колко успешна може да бъде уверената, и когато е необходимо - едностранна, американска външна политика. Да вземем за пример две драматични промени на американската политика спрямо Русия.

На първо място Договора за противоракетна отбрана. Въпреки протеста на демократите в Конгреса, предупрежденията от страна на бивши членове на администрацията на президента Клинтън и от дипломати, че "крайъгълният камък на стратегическата стабилност" е заложен на карта, администрацията на Буш едностранно се изтегли от Договора за ПРО от 1972 г. В продължение на осем години администрацията на Клинтън преговаряше по начините за поддържането на живота на този договор. Бяхме предупредени, че ако се откажем от него ще отчуждим руснаците, ще ядосаме европейците и дори ще предизвикаме нова надпревара във въоръжаването.

Пълни безсмислици. Руският президент Владимир Путин прие американското решение, а европейците последваха примера му. Единственият и най-остарял документ на планетата, който не ни позволяваше да разработваме подходящата защита от настъпващата и неизбежна заплаха от ракетите и оръжията за масово унищожение на "неблагонадеждните" държави, сега е мъртъв. Той дори не е включен в програмата на срещата на НАТО.

Другата американска политическа цел, датираща от времето на Клинтън, беше разширяването на НАТО. Тя не беше едностранно, а само много дръзко предложение, и беше посрещната с обичайната паника от онези, които се ужасяват от всяко отклоняване от стратегическата ситуация от времето на Студената война. Томас Фридман от Ню Йорк таймс предупреди, че Путин може да посрещне едно разширяване на НАТО като прехвърли част от войската на границата. Но защо да го прави?

Той също така предупреди, че разширяването на НАТО до границата на Русия може да направи невъзможно сътрудничеството с Москва. Всъщност американско-руското сътрудничество е на най-високо ниво от 1945 г. насам. Путин не само сътрудничи на войната срещу тероризма, не само не се противопоставя на американското присъствие в бившите съветски републики от Централна Азия, не само прие разширяването на НАТО до руските граници, а и чука на вратата на алианса и иска да бъде допуснат вътре.

Защо? Защото Путин осъзна две очевидни промени в света. Първо след края на Студената война Русия няма идеологическа необходимост да поддържа стратегическата надпревара със САЩ. Атентатите от 11 септември 2001 г. и заложническата криза в московския театър показаха на онези, които все още живеят в миналото, че двете държави имат общи врагове и общи цели. На второ място Путин разбра, че НАТО като военен съюз е мъртва. Организацията се разболя след падането на Берлинската стена, а умря при войната в Афганистан. Когато САЩ разгромиха талибаните с помощта на шепа войници и точно насочващи се оръжия, те показаха военна мощ, толкова по-съвършенна от тази на съюзниците си, че НАТО моментално остаря.

Както писа Пол Кенеди, професор по история в Йейл, след войната в Афганистан: "Основният урок, който е слисващ за руснаците и китайците, тревожен за индийците и за защитниците на общата европейска отбранителна политика, е че във военно отношение на бойното поле има само един истински играч". Войната в Афганистан ясно показа, че НАТО не може да изиграе сериозна военна роля в нито един сериозен конфликт.

Това не омаловажава миналото. Хората от Западна Европа имаха важната задача да се противопоставят на Съветския съюз по времето на Студената война. Те разполагаха войници в Централна Европа, които трябваше да ги отбраняват от големите армии на държавите от Варшавския договор. Сега обаче Варшавският договор го няма. САЩ са едниствената държава изградила армията на 21-ви век, а НАТО търси новата си роля, след като империята на злото се разпадна. Руснаците разбират новата роля на НАТО по-добре от много американци. Алиансът се превърна в политически клуб от държави с подобни възгледи. Европа в момента разполага с два такива клуба. Европейският съюз е местният, а НАТО трансатлантическият.

САЩ мъдро съчетаха разширяването на НАТО с разширяване на ролята на Русия в алианса. Без да бъде каквато и да е заплаха за Русия, НАТО сега е нейния входен билет за Запада.

По БТА