По всички показатели сме въвели "най-добрите практики" на ЕС

София за пръв път реагира публично на френско-германските критики във връзка с готовността на България да се присъедини към Шенгенското пространство.

"По повод изявления на висши френски представители", говорителят на Външно министерство Весела Чернева заяви във вторник, че България изпълнява и може да изпълнява задълженията си на външна граница на ЕС.

По отношение на Шенгенската информационна система (ШИС) Чернева припомни, че в България е била проведена детайлна проверка от представители на държавите членки на ЕС. “Единодушната експертна оценка е, че националната информационна система е в съответствие с най-добрите практики по прилагането на шенгенското законодателство”, посочи говорителката на Външно министерство.

Тя отчете и признатия от ЕК безпрецедентен напредък в областите на правосъдието и вътрешния ред през последната година и половина.

“Нека припомня, че през юли 2010 г. ЕК и държавите членки, включително Франция, констатираха, че в България е налице силен устрем за реформи и са предприети активни мерки срещу организираната престъпност и корупцията. Не би било възможно тази европейска оценка да предполага, че е възможно данни от ШИС да попаднат в представители на международната организирана престъпност”, добави Чернева.

За разлика от Букурещ, София все още не е изпълнила техническите критерии за членство, което, според уверенията на българските власти, трябва да стане до март. Последната проверка на сухопътната граница констатира недостиг на персонал, на екипировка, липса на фиксирани пунктове за наблюдение по южната граница на България.

Чернева посочи обаче, че техническото осъществяване на граничния контрол на България съответства в значителна степен на най-добрите практики на Шенгенския каталог и в редица области дори "надхвърля утвърдените европейски изисквания". Освен това страната ни се нарежда на второ място по конфискувани количества хероин сред държавите от Южна и Югоизточна Европа.

Процедурите по издаване на визи от българските задгранични представителства пък по оценките на експертите на ЕС съответстват на най-добрите практики в Шенгенските държави и изпълняват разпоредбите на Европейския визов кодекс, каза още Чернева.

"Бих искала да засегна и въпроса за даването на българско гражданство на граждани от трети страни, което се дискутира в този контекст. Статистиката за периода 2001 – 2010 г. показва, че общият брой на лицата, придобили българско гражданство през последните 10 години, е приблизително 64 000 души или около 6 400 годишно. Брой, който е пренебрежимо малък на фона на политиката на имиграция и на регулация, практикувана в редица други страни членки на ЕС", посочи Чернева.

На уточняващ въпрос дали до момента рязко нарасналият през мандата на ГЕРБ темп на даване на българско гражданство е поставян като довод за забавянето на членството ни в "Шенген", Чернева уточни, че този въпрос бил засегнат най-вече в медиите на страните членки.

Лесното даване на европейски паспорти на хора от страни извън ЕС по неофициална информация е един от проблемите пред членството на България и Румъния в "Шенген", като при Румъния въпросът е по-сериозен. Сгъстяването на "облаците" около влизането на България в "Шенген", което стана по-осезаемо миналото лято, бе съпътствано от бодрите отчети на министъра за българите в чужбина Божидар Димитров за ударното издаване на български паспорти на десетки хиляди "нови българи" от Молдова, Македония, Украйна и пр.

Франция, Германия и други страни членки настояват България и Румъния да постигнат необратим напредък в справянето с престъпността и корупцията. За разлика от София, Букурещ предприе мощна дипломатическа атака, като заплаши, че ще създаде проблеми за членството на Хърватия в ЕС, няма да ратифицира Лисабонския протокол и ще отхвърли едностранно мониторинговия механизъм в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Българското правителство прие без протести исканията на Германия и Франция, като премиерът Бойко Борисов заяви, че "те са напълно основателни" и до момента критиките на европейски политици не бяха детайлно коментирани.

Миналата седмица Франция и Германия потвърдиха намерението си да наложат вето на членството на България и Румъния. Френският министър за европейските въпроси Лоран Вокиез коментира, че ако базата данни на Шенгенското пространство попадне в ръцете на хора от международната организирана престъпност, цялата вътрешна европейска сигурност ще пострада.