Почина Борис Елцин

Бившият руски президент Борис Елцин, който ускори разпада на Съветския съюз и даде тласък на демократичните промени и пазарните реформи, почина в понеделник на 76 години, предаде АП.

Говорителят на Кремъл Александър Смирнов потвърди смъртта на Елцин. Медицински източник, цитиран от Интерфакс съобщи, че той е починал от сърдечна недостатъчност.

Роден на 1 февруари 1931 г. в селско семейство в малко село в Урал, строителен инженер по специалност, Елцин започва политическа кариера в комунистическата партия на 37-годишна възраст.

Първоначално той беше харесван в чужбина, защото се противопоставяше на комунистическата система, но руснаците ще го запомнят като човека, довел страната им до ръба на пропастта.

Той беше противоречива фигура. Станал популярен при комунизма с обещания да се бори с корупцията, впоследствие се оказа неспособен, а може би не желаеше да предотврати разграбването на държавната собственост при преминаването ѝ в частни ръце през деветте години, в които управлява Русия като първия демократично избран президент.

Той яростно защитаваше свободата на пресата, но беше майстор в манипулацията на медиите.

Елцин съсредоточи възможно най-голяма власт в президентството, за да я отстъпи в драматично новогодишно обръщение в края на 1999 г.

Звездни мигове

Звездните му мигове бяха в силно критични ситуации. Той спечели международно признание и известност през август 1991 г., когато по време но опит за преврат срещу Горбачов, организиран от КПСС и КГБ, се качи на танк в центъра на Москва и организира хората да се противопоставят на превратаджиите.

В края на същата година под негово ръководство се стигна и до мирния разпад на Съветския съюз.

Отсъстващият президент

Страдайки от проблеми със сърцето и изправен пред реалната заплаха да загуби от комунистическия кандидат, на изборите за преизбирането му през 1996 г. Елцин впрегна цялата си енергия и спечели чрез масирана финална кампания, припомня АП.

Елцин беше непоследователен реформатор, който никога не прояви достатъчно интерес към задълженията на ежедневното управление, поради което почти винаги стоварваше на подчинените си всички вини за неблагополучията на страната.

Демократичният му образ бе помрачен и от използването на сила за разрешаване на политически спорове, макар да твърдеше, че действията му са продиктувани от нуждата страната да е единна.

През октомври 1993 г. изпрати танкове и войска, за да се справи с опит на твърдолинейните комунисти да вземат отново властта при пуч в парламента.

“Тъмна страна”

През декември 1994 г. Елцин започна война срещу сепаратистите в Чечения, при която загинаха десетки хиляди хора и която приключи с унизителното изтегляне на руската армия в края на 1996 г. Войната не разреши никакъв проблем и бе възобновена отново през есента на 1999 г.

Наблюдатели посочват, че Елцин имаше силна емоционална връзка с хората по начин, който други политици не са успявали. Той ще бъде запомнен и с тъмната страна на характера си, включително публични гафове и изяви в нетрезво състояние. През 1994 г. на церемония в Берлин той грабна палка от водещия и се опита да дирижира оркестъра, докато пееше и преплиташе крака.

Елцин страдаше от сериозни кардиологични проблеми още докато беше на власт. Поради тази причина в последните години на управлението си често се оттегляше в резиденцията си край Москва и с дни и дори седмици не се появяваше в Кремъл. Докато страната се люшкаше от една криза в друга, нейният лидер все по-често отсъстваше.

При неговото управление доходите на руснаците паднаха със 75 процента.

Елцин беше майстор на интригите в Кремъл и предпочиташе да играе "политически шах", вместо да работи за решаване на икономическите и социалните проблеми, отбелязва АП.

Той насъскваше своите съветници един срещу друг и уволни четири правителства през 1998 и 1999 г.

Елцин подаде неочаквано оставка на 31 декември 2000 г., няколко месеца преди да изтече мандатът му, когато посочи Владимир Путин за свой наследник.

Той имаше успешен дебют като президент на Русия. Въведе много от основните демократични свободи, като свобода на словото, на частната собственост, многопартийните избори, отвори границите за търговия и пътуване.

Във външната политика се стремеше безуспешно да запази позициите на Русия на свръхсила. Водеше със Запада спор заради разширяването на НАТО и поддържаше близки отношения с Иран и Ирак. Но с упадъка на икономическата и политическата мощ на Русия Елцин нямаше какво да предложи на другите страни, отбелязва АП.   

“Трагична съдба”

Борис Елцин имаше “трагична съдба”, заяви часове след новината за смъртта на бившия президент "бащата на перестройката" Михаил Горбачов, цитиран от Франс прес.

Той поднесе съболезнования към семейството на човека, “който изнесе на плещите си огромна част от напредъка на страната”, но допусна и “сериозни грешки”.

Часове след новината за смъртта на Елцин пресслужбата на Кремъл съобщи, че в телефонен разговор с Наина Елцина руският президент Владимир Путин е изразил най-дълбоки и искрени съболезнования във връзка със смъртта на съпруга ѝ.

“Историческа фигура”

Белият дом заяви, че Елцин е “историческа фигура във време на велика промяна и предизвикателства за Русия”.

Американският министър на отбраната Робърт Гейтс, който в момента е на посещение в Москва, обяви, че всички американци помнят как Елцин се е качил на танк пред московския Бял дом при опита за държавен преврат.

Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак посочи във Вашингтон, че Елцин бе човекът, който водеше Русия през "период на историческа трансформация".

Германският канцлер Ангела Меркел, чиято страна е ротационен председател на ЕС, заяви, че Елцин е бил борец за свобода и демокрация и приносът му за развитието на германско-руските отношения няма да бъде забравен.

Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер заяви, че хората ще си спомнят Борис Елцин заради мъжеството му в избора на нов демократичен път на развитие на родината му. "Той беше и в авангарда на усилията по преодоляването на Студената война и създаването на нови отношения между Русия и НАТО", припомни Схефер.

Елцин бе изправен пред огромни предизвикателства и трудности, но успя да помогне за сближаването на Запада и Изтока и за заменянето на конфронтацията със сътрудничество, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.