Почти самурай

Самураят не може да откаже битка. Това е първото правило на бушидо.
Поради това самураят влиза и в битка, която знае, че ще загуби.
Тогава той има три пътя пред себе си - да загине в боя, да умре от собствения си меч и да се предаде на победителя. Последното обаче се случва рядко, защото победителят има право да поиска от оставилия се на милостта му всичко. Казват, че имало шогуни, които изпитвали новата преданост на предалите се самураи, като ги помолвали сами да избият собственото си семейство.

Твърде кърваво, много радикално! Какви са тези ужаси, защо ни ги разказвате?

Не е заради любовта към Куросава, макар че той е потомствен самурай. Разказваме ги, защото сме се родили и живеем в страна без самураи. Един от по-радикалните скептици в държавата ни беше нарекъл това "фасулковщина".

Някои може да се обидят, други да кажат, че политиката не е рицарско състезание, а е еманация на рационалността. И ще са прави - политиката е обратното на губещия избор да си губещ.

Този избор обаче има право на съществуване.

Първо - защото е свободен, второ - защото е личен, и трето - защото е красив.

Тук е логичната точка на този коментар, който взима повод от едно партийно слово - още повече, че е крайно неудобно да се говори за епос и за партийно строителство едновременно.

Нещата може би можеха да останат в епоса, ако на това толкова чакано слово не липсваше най-важното.

Личната отговорност беше поета само със съзнателния избор на губеща позиция, а не с поемане на конкретната лична отговорност за конкретните грешки и вини, които всъщност доведоха до това ефектно политическо самоубийство.