Под 60% от работещите се осигуряват върху реалната си заплата

58 процента от работещите българи се осигуряват върху реалната си заплата, 22 на сто твърдят, че осигуровки им се плащат само върху част от трудовото възнаграждение, а 13 на сто признават, че работят без осигуровки.

Това показват данните на оповестеното в понеделник експресно национално представително изследване на НЦИОМ, извършено на 9 и 10 март по поръчка на социалното министерство. По домовете са интервюирани 800 пълнолетни  работещи българи.

Процентът на осигуряващите се върху пълното си възнаграждение бе коментиран като добра новина от социалния министър Христина Христова, която присъстваше на представянето. В същото време тя определи като притеснителна бройката на хората, които работят без трудови договори и без осигуровки – около 300 000 души, отговарящи на засечения в изследването дял.

35% от анкетираните са заети в държавния сектор, а 64 на сто – в частния. 72 на сто от интервюираните работят на трудов договор, 10 % - на граждански, а 15 на сто заявяват, че нямат договор с работодателя си.

Младите и най-възрастните от интервюираните са двете групи, в които преобладава работата само на граждански договор. Отново тези групи, както и ниско образованите, най-често посочват, че работят без трудов договор.        

Очаквано, над 90% от заетите в държавния сектор работят на трудов договор, като това е и процентът на хората в този сектор, които са осигурявани върху реалната им работна заплата.

В частния сектор процентът на работещите на трудов договор пада до 62 на сто, а този на пълните осигуровки е още по-нисък - 41 процента. 12 на сто от работещите в частния сектор са на граждански договор, а 22 % признават, че изобщо нямат договор.

Според данните на НЦИОМ, представени от директора на центъра Лидия Йорданова, най-голям процент реални осигуровки се плащат от хората в активна трудова възраст – между 30 и 60 години. Младите, най-възрастните, както и представителите на малцинствата, най-малко се осигуряват върху реалното им възнаграждение.

Само една-трета от заетите в частния сектор определят като коректни своите работодатели, като най-критични са столичани и представителите на малцинствата.

Над три четвърти от работещите българи изискват държавата да упражнява контрол над работодателите дали плащат редовно заплати. Също толкова искат държавата да следи и дали фирмите редовно внасят осигуровки. Според две трети нужен е и контрол върху фирмите сключват ли и какви договори със своите работници.

Контролът, според общественото мнение, се вменява основно на две  институции - Главната инспекция по труда и социалното министерство. Само 10 % от анкетираните настояват синдикатите да следят дали работодателите спазват трудовите изисквания.

Лидия Йорданова коментира, че се регистрира тенденция за изнасяне на центъра на проблемите от заплатите към осигуровките. За елитните обществени групи  - образовани и живеещи в столицата и големите градове, контролът над внасянето на осигуровки е еднакво важен с контрола на изплащането на заплати. Според по-ниско образованите и работещите в по-малките градове държавата трябва да се грижи и да гарантира главно редовното получаване на заплатите.

23 процента от анкетираните смятат, че са необходими съдебни санкции – и то по Наказателния кодекс, за нарушаване на трудовите и осигурителни права. Още 11 на сто пледират за съдебни санкции по граждански искове. Според 64 % от работещите българи санкциите за работодателите, които нарушават трудовите и осигурителните права, трябва да са само финансови.

Повечето от заетите в държавния сектор се обявяват за съдебни санкции, а тези в частния сектор – за финансови наказания за работодателите, допълни Йорданова.

Изследването е регистрирало и силно притеснение сред работещите да сигнализират за нарушаване на техните права. 62% от анкетираните заявяват, че биха се притеснили за своето бъдеще, ако се наложи да обявят пред някого, че техният работодател нарушава правата им. 42 на сто са убедени, че ще загубят работата си, ако сигнализират за нарушение. Особено силен е страхът сред най-младите до 30 години и сред работещите, които определят стандарта си като нисък.