Под риск от загуба са 66 млн. лв. по "Регионално развитие"

Под риск от загуба са само 66 млн. лв. от над 3.1 млрд. лв. по оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. Рисковите проекти са 32 в градския транспорт, здравеопазването и туризма. Към момента са усвоени 81% от парите по ОПРР, а до седмици предстои одобрението и на новата програма "Региони в растеж" 2014-2020. Това отчете министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на заседание на Комитета за наблюдение на оперативната програма.

Настоящата година е ключова, както за приключване на проектите от миналия програмен период, така и за успешния старт на новия, който предстои да изпълняваме до 2020 г., посочи Павлова.

Шефът на отдела за България в Еврокомисията Владислав Пискорц заяви, че най-важното е не усвояването на средствата, а качеството на проектите и ефектът от тях.

Равносметката

През изминалите седем години са инвестирани над 3.1 млрд.лв. по ОПРР. С тях са обновени над 1000 училища и детски градини, 100 туристически обекти, ремонтирани са над 1000 км второкласни и третокласни пътища. С обновен облик и модерна градска среда са 86 града.

"През програмния период 2007 – 2013 г. преминахме през много предизвикателства, които ни научиха на много, но въпреки трудностите, включително и двете спирания на програмата от страна на Еврокомисията, трябва да гледаме напред и да търсим позитивното", каза министър Павлова.

Според нея най-важното за всички европрограми е да не бъдат политизирани. "Това са програми, които променят облика на градовете и подобряват икономиката. Към тях трябва да се отнасяме професионално, за да могат европейските средства да достигнат до гражданите по най-ефективния начин и с най-голяма полза за тях", каза регионалният министър.

Павлова призова общините да работят с ускорено темпо, за да може до края на годината да завършат в максимална степен проектите от изминалия програмен период, като не допускат никакъв компромис с качеството, защото лошото изпълнение води до финансови санкции.

Министърът увери, че проектите, които не приключат до края на годината, ще могат да бъдат завършени през 2016 г., но с общински средства.

Резервни проекти покриват рисковите

За да се намали рискът от загуба на средства, е решено да се финансират допълнително резервни проекти за 120 млн. лв., съобщи министър Павлова.

"Взехме решение и си поставяме амбициозна задача да гарантираме, че дори да не успеят рисковите проекти, ще има с какво да ги заместим", каза Павлова. По думите ѝ има възможност да бъде реинвестиран целият свободен ресурс от наложени финансови корекции, спестени средства, наддоговорената стойност от 10%.

Резервните проекти са разделени в три групи. В първата са 25 проекта на 25 общини за 58 млн. лв. Те са на Варна, Велико Търново, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Дупница, Казанлък, Кърджали, Перник, Петрич, Карлово, Силистра, Смолян, Шумен, Сливен, Велинград, Ловеч, Панагюрище, Стара Загора, Шумен, Ямбол, Столична община, Пловдив, Русе и Плевен. Условията са тези общини да представят договор с избран изпълнител и да се включва възможност евентуално дейности по този проект да се реализират до декември тази година, каза министър Павлова.

Във втората група е проектът за интегриран градски транспорт на община Стара Загора, включващ доставка на 55 екоавтобуси за около 30 млн.лв.

Министерството на здравеопазването ще получи 19.9 млн.лв. за купуване на допълнителна техника и апаратура, включително доставка и монтаж на "кибернож", с което ще бъде попълнен целият спектър за лечение на онкозаболявания. Условието е министерството да успее да приключи процедурите за доставка и монтаж до края на годината. При условие, че не успеят, здравното министерство има резервен вариант за купуване на специализирана техника за стерилизиране, като алтернатива на тежката процедура за онкотехниката.

Следващият пакет проекти са за социална жилищна политика, с което се одобряват проектите на Столична община, общините Тунджа и Лом. Стойността е 10.3 млн.лв. Те също трябва да бъдат реализирани до края на годината.

Северната скоростна тангента, която е на стойност 220 млн. лв., също е сред рисковите проекти. Ако обектът не бъде завършен до края на годината заради технологични процедури, свободният ресурс ще бъде насочен към допълнителните общински проекти, а тангентата ще бъде завършена догодина с минимално финансиране от бюджета, каза Павлова.

До седмици одобряват "Региони в растеж" 2014-2020

До седмици предстои да бъде одобрена от Европейската комисия и новата оперативна програма "Региони в растеж", увери регионалният министър.

Бюджетът на програмата е малко над 3 млрд лева. Новото и различното е, че общините стават междинни звена по програмата. Безвъзмездната помощ за 39-те големи града е 1.37 млрд. лв.

В рамките на интегрираните им планове за развитие общините трябва да представят инвестиционната си програма. Те сами трябва да си изберат проектите и след като ние ще направим последна проверка и сключим договор за безвъзмездна финансова помощ, за да започнат да ги реализират, каза Павлова.

С парите общините могат да финансират проекти за подобряване на градската среда, транспорта, социална, културна и образователна инфраструктура.

С около 370 млн. лв. ще бъдат направени пет фонда за финансов инженеринг. Целта е да удвоим или утроим този ресурс за реализация на проекти в 39-те града, а не само в 7-те най-големи, както беше досега, каза Павлова.

Останалите пари отиват за модернизация на спешната помощ (163 млн. лв.) и в образователна инфраструктура (180 млн.лв.). Основен фокус ще бъде професионалното обучение – най-вече в направленията земеделие, култура, спорт.

За ремонт на пътища са предвидени 380 млн. лв.

28-те малки градове, бенефициенти по програмата, получават 206 млн. лв. за мерки за енергийна ефективност на публични и частни сгради.

ЕК: Дръжте на качеството

Началникът на отдел "България – присъединяване и преговори" в генерална дирекция "Регионална и градска политика" на Еврокомисията Владислав Пискорц заяви, че това, което е постигнато, ще бъде от огромна полза през новия програмен период. Европейската комисия иска да види едни висококачествени програми, темпото на усвояване не е толкова важно, защото по-важно е качеството на самите проекти, каза Пискорц.

По думите му, трябва да се преследва качество, което отговаря на вече наложените стандарти. "Трябва да благодаря на всички, които участват в изпълнението на тези програми, защото се радваме на едно чудесно сътрудничество. Радвам се и на добрите взаимоотношения, по отношение на плана за действие", посочи представителят на Европейската комисия.