Под знака на големи проблеми и персоната на Саркози

На 1 юли Франция поема председателството на ЕС, "въоръжена" със силното чувство, че нещата трябва да се случват по нейния начин, с хиперактивен президент и дълъг списък от приоритети, пише близкото до ЕК издание EUobserver. Мандатът ще протече под насъбралите се тъмни облаци след ирландското "Не" на Лисабонския договор и нарастващото недоволство на европейците заради високите цени на храните и горивата.

Ирландският казус ще се проточи през всичките шест месеца на френското председателство. Страните членки на ЕС се опитват да градят PR с послания, че ирландският вот, който обезсмисля Лисабнския договор, има значение, но в същото време притискат Дъблин да подложи документа на нов референдум.

Доколко ще успеят, зависи до голяма степен от начина, по който Париж ще води разговорите с ирландския премиер Брайън Кауън. Независимо от това Франция се надява да постигне сделка по въпроса кой ще заеме новите постове, възникващи с Лисабноския договор, като този на президент на ЕС.

Френският държавен глава Никола Саркози ще трябва да посети Дъблин на 11 юли До края на годината европейските лидери се надяват, че Ирландия ще предложи конкретен екшън-план за излизане от новата криза.

Междувременно влошаващите се глобални икономически условия могат да вкарат Франция в конфликт с останалите страни членки на ЕС. Държавата от една страна ще бъде начело на ЕС, а от друга, като негов редови член е критикувана заради протекционистката си политика.

През следващите шест месеца блокът трябва да проведе сериозни разговори за реформа на общата селскостопанска политика. Увеличаващите се цени на храните могат да подкопаят преговорите за реална промяна. Саркози вече предложи да се намали ДДС върху горивата. Върху тази идея Европейската комисия неохотно заяви, че ще помисли.

Климатичните промени

Едната от темите, по които може да бъде постигнат напредък, е споразумение за промените в климата. През март 2007 г. постигнаха съгласие по редица амбициозни цели, включително намаляване на въглеродните емисии с 20 процента до 2020 година.

През януари т.г. ЕК предложи как всяка от страните членки може да допринесе за постигането на общите цели. Всъщност всяка страна би искала някаква промяна в определения ѝ екопакет, което означава, че ще са нужни както добри преговорни умения, така и Франция да използва влиянието си на голяма страна членка, за да осигури споразумение. То трябва да бъде представено до края на 2008 г. като преди това бъде одобрено и от Европейския парламент. Само след сключването на този договор, ЕС може да влезе в глобалните преговори през 2009 г. в Стокхолм, където трябва да бъде постигнато споразумение, което да замести протокола от Киото.

Отбранителен и Средиземноморски съюз

Още пред да стартира председателството ѝ, Франция заяви стремежа си към засилване на отбранителната политика на ЕС. В своя програмна реч от 17 юни, Саркози говори за "първа стъпка към истинското възраждане на европейската отбрана". Неясно е какво може да постигне Париж без Великобритания, другата основна военна сила в ЕС. На този етап Лондон остава в опозиция на идеята за създаване на общ европейски военен щаб, нещо, което Париж цели. Като се добави и отхвърлянето на Лисабнския договор от неутралната Ирландия, Франция най-вероятно ще трябва да охлади реториката по този въпрос, особено ако ирландците ще правят нов референдум.

Несигурността около този договор обаче може да освободи доста от енергията на Саркози по посока създаване на Средиземноморски съюз – друг от неговите големи планове. Той вече бе разкритикуван от другите страни в ЕС като всяващ разкол. Този проект трябва да стартира в Брюксел на 13 юли, но все още е неясно колко от европейските лидери ще присъстват на френската инициатива.

Факторът "Саркози"

Въпреки ограничените очаквания към френското председателство, сам по себе си президентът Саркози би трябвало да предизвика голям интерес. От началото на година Брюксел демонстрира сдържаност, включително и по отношение на ирландския референдум, което може да бъде обяснено с традиционното усещане за затишие преди буря, което предшества председателството на някоя голяма европейска държава.

Всичко това означава, че неконвенционалният начин, по който действа Сракози, в съчетание с явната му непредсказуемост, ще държат Франция на челно място в медиите, дори и Париж да остане с вързани ръце.