Подозират България, че не може да опазва тайни*

На 4 април Министерството на вътрешните работи обяви, че ще подготви закон за борбата срещу тероризма, според който ще се пипат банкови сметки и запорирано имущество на лица, заподозрени в терористична дейност.

Преди това, на 2 април, из цял свят бе разпространен доклад, който предлага международно споразумение за защита на частната финансовата неприкосновеност при засилване на финансовата атака срещи тероризма. България е спомената като възможно изключение от страните, включени в споразумението. Други такива страни са Нигерия и Колумбия и онези от "оста на злото".

Трудностите и несъобразностите при обсъжданията на законите за защита на личните данни и за защитената информация не предвещават добро качество на новия проект. В същото време по нищо не личи, че МВР и изобщо правителството са забелязали появата на страната в горната неприлична компания по толкова неприятен повод.

Малко предистория

След 11 септември 2001 г. бе формирана международна работна група за обмен на финансова информация между страните, участващи в анти-терористичната коалиция. (Task Force on Information Exchange and Financial Privacy). Целта е очевидна: да се гарантира неприкосновеността на личните финансови данни на благонадеждните и се разкриват тези на неблагонадеждните.

Съветници на групата са Джак Камп - бивш кандидат за вицепрезидент на републиканците и Едуин Мийс, бивш министър на правосъдието на САЩ. Членове на самата група са най-авторитетните данъчни и финансово-правни експерти на Института Кейто и Фондация Херитидж и Института за изследване икономиката на данъците. Председател на групата е бившият сенатор Мак Матингли. А тя самата е създадена по инициатива и с домакинството на Института Просперити, чийто председател на управителния съвет е Ричард Ран, президент - Дан Мастромарко, а изпълнителен директор - Дейвид Бъртон.

Смисъл на препоръчваните правила

Докладът на групата предлага подписването на международна конвенция в защита на неприкосновеността на личната информация.
В тази връзка в доклада се правят следните основни предложения:
1. По-добро прецизиране на нормативните разпоредби, които преследват "прането" на пари. Според доклада настоящата практика за събиране на огромни количества информация, в това число за лица, за които не съществуват съществени основания за подозрение, е ниско ефективна и нарушава индивидуалната свобода.
2. Предложената в САЩ уредба за задължително деклариране на доходността (лихвата) по инвестициите (заемите) се предлага да бъде отхвърлена.
3. Идеята за създаването на международна данъчна организация под егидата на ООН също се отхвърля. Изграждането на орган, който да контролира данъчните системи, ще ограничи фискалната конкуренция и ще накърни националния суверенитет.
4. По подобни причини групата настоява да не бъде одобрена инициативата за вътрешна конкуренция в рамките на страните от ОИСР на фискалните системи. Счита се, че тази инициатива ще позволи на определени страни да наложат рестриктивните си данъчни системи на по-малки икономики в организацията.
5. Изискванията за разкриване на информация при инвестиране в САЩ са твърде бюрократични и трябва да се либерализират.
6. Работната група препоръчва на САЩ и другите страни да не възприемат директивата на ЕС за облагане на спестяванията. Авторите посочват, че тъй като САЩ е предимно вносител на капитали, то не е в интерес на страната да създава предпоставки за облагане от трети държави на доходи с източник САЩ.
7. За да работи по-голямата либерализация в условията на тероризъм, редица страни не трябва да участват в конвенцията. Това са страни, за които се смята, че спонсорират тероризма и страни, които не са в състояние да гарантират сигурността на обменяната информация. Като примери за първата група страни са изброени: Иран, Ирак, Либия, Сомалия, Сирия и Судан. По азбучен ред във втората група са посочени България, Колумбия и Нигерия (стр. 38 от доклада) - като пример за страни със значителна корупция. Поради което не са препоръчва да участват в общия обмен на финансова информация.

Обяснение

Включването на името на България сред страните с висока корупция е показателно за разбирането и оценката на международната общественост за нашата страна. Твърде възможно е проблемът с корупцията да се окаже съществена пречка пред намерението за членство на България както в ЕС, така и в НАТО. Смятаме, че има две причини България да се появи в толкова неблагоприятна светлина.

Първо, въпреки че - както вече писахме по други поводи - след 1998 -1999 г. корупцията намалява по всички обективни показатели, предизборната кампания, фактически започнала през пролетта на 2000 г. и завършила през декември 2001 г., протече изцяло и единствено в реториката на "борбата с корупцията". Новото правителство засега се занимава предимно със същата реторика, като отлага запушването на системи - извори на корупция.

Второ, от средата на 1998 г. досега българското общество е похарчило около 22-23 милиона лева за "борба с корупцията", но най-вече за мерене на усещането за нея и за все по-силното ѝ заклеймяване при поддържана приватизация на институциите на представителната демокрация. В резултат всички са убедени, че всички са корумпирани и се съревновават на това поприще. Най-лошото обаче е, че компанията, в която България е според възприятията на общественото мнение, може след време да се окаже действителната компания.

*Заглавието е на mediapool.bg