Поканата на Путин към Хамас е прагматична

Поканата на Владимир Путин към лидерите на Хамас за разговори в Москва показва същата готовност за погазване на външнополитическите табута, каквато той демонстрира след терористичните атаки от 11 септември 2001 година, когато подкрепи разполагане на американски военни бази на територията на бившата съветска Средна Азия. Само че този път играта на руския президент е много по-голяма.

Путин не разгневи собствените си твръдолинейни военни съветници, както стана през 2001 година, а руските партньори в “Близкоизточния квартет” за мирни преговори – Европейският съюз, ООН и преди всичко САЩ. Израел обвини Москва в предателство. Само Франция я подкрепя.

Путин беше обвинен и в двойни стандарти за това, че протяга ръка на въоръжената палестинска групировка, подозирана за връзки с ислямистките бунтовници в отцепилия се руския регион Чечения. Той рискува да попадне в неловко положение, ако опитите му да убеди Хамас да признае Израел и да се отрече от тероризма пропаднат и ако след някоя от срещите в Москва се взриви терорист – камикадзе.

Важен фактор в играта на комар на Путин безспорно беше неговата кампанията по възстановяване имиджа на Русия като глобална сила. Заедно с ролята на Москва в опитите за разрешаване на кризата около иранската ядрена програма стои руската амбиция отново да стане силов играч в Близкия Изток.

Тя сигнализира и съмнение в политиката на САЩ в региона, която според Русия се сгромолясва. След като руският лидер нарече победата на Хамас на палестинските избори “сериозен удар” по умиротворителните усилия на САЩ, поканата му към ръководството на групировката изглежда като опит да задълбочи тревогите на Вашингтон.

Независими чуждестранни политически анализатори в Москва обаче са убедени, че действията на Путин са старателно пресметнати.

“Тази политика е 100 процента прагматизъм, базиран върху руските национални интереси”, казва Евгений Сатановский, оглавяващ частния Институт за близкоизточни изследвания.

Политиката се ръководи от няколко съображения. Емиграцията на 1 млн. руски евреи в Израел, много от които имат двойно гражданство, е създала силни културни връзки между двете страни.

Но Русия също е дом за най-голямото и бързорастящо мюсюлманско малцинство в Европа. Радикалният ислямизъм се разпростира не само в Чечения и взривоопасния Северен Кавказ, но и на североизток в предимно мюсюлманските руски вътрешни републики Татарстан и Башкирия.

Освен това има и географска близост. Русия е на кръстопътя между Европа и Азия, християнството и исляма. Иран, например, е отделен от Русия само от Кавказ или Каспийско море.

Говорейки за Иран, всичко това дава на Русия стимул, да се убеди, че страната не работи върху ядрено оръжие. “Иран е по-близо до Русия, отколкото Германия до Великобритания”, казва Сатановский. “Южните руски градове са в обхвата на иранските ракети”. Като при това Русия не иска да застрашава търговските взаимоотношения, които възлизат на 2 млрд. долара годишно, и е скептична към доказателствата за иранските ядрени амбиции. Както отбеляза министърът на външните работи на Русия, Сергей Лавров, страната му се стреми да избегне санкциите на ООН, които могат предизвикат в Техеран желание за отмъщение.

Раджаб Сафаров, генерален директор на Центъра за изучаване на съвременен Иран, казва, че санкциите ще накарат Техеран да прекрати износа на нефт и да излезе от международните договори, включително Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Последствията ще са опустошителни. С това се обяснява стремежът на Москва към компромис и предложението да се създаде на руска територия съвместно предприятие за производство на обогатен уран, необходим на Иран за атомна енергия.

Заявлението на Иран във вторник, че в крайна сметка ще продължи преговорите с Москва, свидетелстват, че все още е възможен компромис. Но времето е малко. “Русия иска да изкара Иран от кризата”, казва Сафаров.

Що се отнася до Хамас, не е ясно, ще приеме ли групировката протегнатата от Русия ръка. Но Москва спори, че това не само си струва да се опита, но и че след като са оказвали натиск за свободни избори в Палестинската автономия, американците и техните партньори трябва сега да се справят с това, което ще произлезе (като резултат) в обозримо бъдеще.

“Ако се признае легитимността на изборите, защо да се приеме легитимността на резултатите?”, казва Ирина Звягелская, експерт по Близкия Изток в Международния център за стратегически и политически изследвания.

Хамас, добавя тя, не е само терористична група, но и пази здравето на палестинците. Руските сметки сочат, че Хамас ще трябва да оправдае доверието на избирателите, като покаже, че може да накара света да се вслуша в гласа им, но заради това трябва да се откаже от насилието.

Тъй като Русия никога не е наричала Хамас терористична организация, тя не се сблъсква с такива юридически ограничения, като ЕС и САЩ, и може да се срещне с представителите му и да обсъди условията на световната общност. “Срещата ще покаже на какво можем да се надяваме”, казва Звягелская. “И има ли изобщо надежда”.