Политическите сюжети на софийските избори

Повечето партии изкараха водещи играчи за предстоящите частични кметски избори в София, а като се има предвид и кандидатурата на обявилия се за независим Бойко Борисов, представата за “А-отбори” изглежда пълна.

Очакванията са в крайна сметка столичани да спечелят от амбициозните заявки на кандидатите да променят порочния модел на столичното управление. Заявки, които едва ли биха се реализирали в пълен мащаб, но поне малко от малко могат да ограничат поразиите.

Тези частични избори обаче очертават интересни политически тенденции само три месеца след парламентарните.

Решението на бившия главен секретар на МВР Бойко Борисов да се кандидатира за кмет, например, разбърка картите на партиите от управляващата коалиция. В НДСВ настъпи силен смут и до последния момент те се чудеха дали да издигнат кандидатура срещу ген. Борисов, който така или иначе се възприема като човек на царя и свързан с НДСВ.

Това, от своя страна, допринесе и за провала на преговорите между БСП и НДСВ за общ кандидат в София. Двете партии, които едва ли са преодолели взаимното недоверие и негативизъм около сагата по съставянето на управленската коалиция, решиха да играят самостоятелно на частичните кметски избори.

Първа издигна номинацията си БСП, като няма съмнение, че предимствата на депутата Татяна Дончева пред останалите червени кандидати са именно предполагаемите ѝ възможности да се противопостави на Бойко Борисов. Социалистите решиха да извадят човек с по-независимо присъствие, с остър език, неведнъж влизал в директен сблъсък с генерала, когато той беше главен секретар на МВР.

Поради тази причина изборът на Дончева има резон, макар тя да не е сред любимците на партийното ръководство, най-малкото заради изразяваното още преди изборите мнение, че Сергей Станишев не става за министър- председател.

Ако Дончева загуби изборите, при всички случаи ще загуби и легитимността си на вътрешнопартийна опозиция, и оттам възможностите за по-сериозна политическа кариера. Ако е имало подобен план за неутрализиране на Дончева, евентуална нейна победа в София може да развали нечии сметки по същия начин, както през 2001 г. тогавашният лидер на БСП Георги Първанов бе издигнат за кандидат-президент с почти сигурното предвиждане на членове на ръководството, че ще се провали и ще е почти свършен като политик.

Ако Татяна Дончева спечели изборите, ще има ресурса да оглави някакво алтернативно ядро в БСП, стига да има потенциал за това. Към този момент е известно, че тя е силна в приказките, но не е ясно способна ли е и на някакви по-сериозни самостоятелни действия.

Безспорно интересен за публиката ще е двубоят Велчев - Борисов. Двамата имат драматична история на взаимоотношенията. През 2003 г. генералът каза, че има доказателства за връзки между властта и мафията и гръмна т.нар. “яхтен скандал”, в който бяха замесени освен тогавашният финансов министър Милен Велчев, още един негов колега от кабинета, както и виден депутат от НДСВ. Те бяха заснети как играят карти на яхта в Монако с разследвания от спецслужбите за контрабанда Иван Тодоров - Доктора.

С първата си поява като кандидат –кмет Велчев предупреди да не му вадят “компромати”, но още преди това прояви склонност към политическа контрабанда, призовавайки за подкрепа от СДС.

Ходът на НДСВ с Велчев е рискован, защото, макар че бившият финансов министър да притежава висока популярност и авторитет, няма да може да спечели без пълна мобилизация на царския електорат. Това означава Велчев и НДСВ да излязат с някакви по-сериозни аргументи срещу любимия на народа генерал, което би било доста нелепо, след като само преди два месеца той бе избран за депутат от тази партия в два района.

Поведението на НДСВ около софийските избори така или иначе затвърди представата, че след загубата на парламентарния вот, коалирането с БСП и изчезването на царя от управленския небосклон, партията е в пасивна позиция и доста объркана.

За Бойко Борисов тези избори са важен тест може ли да оцелее в политиката и има ли шансове за самостоятелна политическа структура. Още когато реши да се кандидатира като независим, социолози коментираха, че крайната цел, изглежда, е създаване на нова партия около ген. Борисов, най- вероятно на някаква “дясна Атака”.

Веднъж той се отказа да прави такава с обяснението, че  Симеон “няма такива планове” за него. Сега, след като очевидно Симеон не гарантира интересите му в МВР, отношенията вероятно са охладнели. При всички случаи обаче двамата биха си били взаимно полезни, ако генералът се утвърди на политическото поприще - царят има нужда от “резервна партия”, а Борисов – от европейска политическа легитимация.

Частичните кметски избори в София поставят на изпитание десните избиратели, които отново имат по-големи възможности за избор, но и които могат да се окажат разочаровани, ако за първи път от 15 години столицата попадне в ръцете на червен кмет. Социологическите проучвания освен това показват, че за мнозинството столичани вече няма значение “какъв цвят” ще е кметът, а по-важно е да върши работа.

В този смисъл експертният профил на кандидатурите на Светослав Гаврийски (издигнат от Демократи за силна България), на Минко Герджиков (СДС, ССД и други десни партии), и на независимия Венцеслав Димитров, по-скоро помага.

Основното предимство, което сините приписват на Герджиков – че като заместник на Софиянски и след това като и.д. кмет е навлязъл в проблемите на града и вече дори ги решава - се оказва основен “дефект” на кандидата. Както е тръгнало, всички останали претенденти ще го атакуват като кандидат на статуквото, продукт на “модела Софиянски”. Основания за това има, особено на фона на избухналата с нова сила криза с боклука, която вероятно ще стане лайтмотив на предизборната кампания.

Решението на ДСБ да издигне бившият управител на БНБ за столичен кмет в началото бе малко изненадващо, като се има предвид, че Гаврийски не е от най-общителните и по никакъв начин не се покрива с наложения от Софиянски типичен образ на кмета – приповдигнат, усмихнат, или тържествено прерязващ ленти, или опечалено – угрижено молещ за милост протестиращите в Суходол.

ДСБ обявиха кандидата си първи, явно и с цел да има повече време за кампания и разкриване качествата на Гаврийски като човек, който твърди, че може да управлява ресурси и ще се справи с предизвикателствата.

СДС обвиниха Иван Костов, че им налага с ултиматум кметска кандидатура и че заради това нямало да има дясно обединение на изборите. Съвсем ясно е обаче, че коалирането със сините е нещо, от което ДСБ най-малко се нуждае преди вота. С Гаврийски ДСБ явно си поставят за цел да покажат, че могат да предложат добра и некомпрометирана кандидатура, и че тя има шанс да привлече по-голямата част от десните гласоподаватели в София. Костов не скри, че идеята му е евентуалното дясно обединение да става чрез избирателите, на терена на ДСБ, които предлагат по-добри алтернативи.

Дали той е прав, ще покажат изборните резултати. Но обективно погледнато, тези частични избори нямаше как да бъдат използвани за някакво дясно единение. Само преди дни СДС признаха на висшия си форум, че са в най-тежката си криза от създаването досега и се появиха вътрешни брожения срещу подкрепения кандидат-кмет. ДСБ от своя страна, имат друг дневен ред – да се утвърждават като нова десница и истинска дясна алтернатива.