Политическият "диалог"" в Македония проправя пътя на национализма

Практическият провал на примирието от 5 юли заради подновените боеве и дадените жертви го изравни по стойност с предишните неизпълними примирия. Омагьосаният кръг на македонската криза се задвижи в нов цикъл, при който се прекъсна не само политическият диалог между Скопие и лидерите на албанските партии, но и между Скопие и Европейския съюз.

Сключеното споразумение по-скоро бе важно с това, че се оказа прецедент. НАТО подписа документ с АНО, с което го призна като страна от преговорите. Така алиансът промени първоначалната си позиция, която изключваше каквито и да било преговори с бунтовниците.

На 5 юли всъщност се оказа, че кризата в Македония започва да се развива в две паралелни реалности. Първата реалност е свързана с официалните позиции на страните, ангажирани в разрешаването на кризата - Скопие, ЕС, и НАТО. Втората реалност засяга реалните действия.

Докато трите страни се мятат ту в едната, ту в другата си реалност заради развитието на конфликта, АНО продължава да води по точки.

Нарушеното примирие все повече отдалечава разполагането на 3000 войници на НАТО в Македония, заради поставеното от алианса условие за примирие. В средата на юни албанските бунтовници заявиха, че ако НАТО разположи свои части в Македония и АНО участва в политическите преговори между македонските и олбанските партии, Армията ще се разоръжи. Предложението бе представено от политическия представител на АНО Али Ахмети.

АНО вече намекна, че има своя програма за разоръжаването на бунтовниците и за интегрирането им в обществото.

Така моделът на НАТО, приложен в Косово и Южна Сърбия за разоръжаването на бившата Армията за освобождение на Косово /АОК/ и на Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац /АОПМБ/, явно няма да проработи в Македония.

Ако НАТО бъде принуден да разположи войниците си в Македония преди да се постигне примирие, това ще означава открита война. След конфликта в Косово, Западът най-малко се стреми към такова разрешение. Посещението на Джордж Буш в Косово бе точно премерено.

Буш бе първият президент от западна страна, който посети Косово след падането на режима на Милошевич. САЩ също промениха позицията си. След като стана президент, той обеща значителни съкращения в контингента на САЩ на Балканите. В Косово Буш даде да се разбере, че САЩ няма да напуснат региона, докато той остава размирен.

Буш имаше две цели - да предупреди АНО, че не може да се чувства в свои води, и да пресече обвиненията на Скопие, че САЩ и НАТО тайно помагат на албанските бунтовници.

Колкото повече всяка от страните затъва в собствената си паралелна реалност на говорене, толкова повече в Македония гражданската война става факт.

При разрешаването на конфликта в Македония Западът заложи на политическия диалог, който целеше да накара оръжията да замлъкнат в полза на думите. Политическият диалог обаче все повече заприличва на обезценяващ се монолог.

Скопие обвинява международната общност и иска гаранции, че не помага на АНО, ЕС от своя страна гарантира, че иска стабилна Македония. Принудените да напуснат своите домове македонски славяни пък смятат, че ЕС все повече отстъпва пред исканията на албанците за промяна в конституцията, за да ги принуди да спазят примирието.

Фактът, че думите, на които бе заложено разрешаването на конфликта, все повече губят стойността си, естествено засилва националистическите настроения в Македония.

По сходен начин политическият диалог между лидерите на косовските албанци и международните посредници стана невъзможен във френския замък Рамбуйе в края на 1998 г. Тогава възроденият сръбски национализъм в Косово бе само част от радикалните решения за конфликта през март 1999 г.