Политическият сезон на ЕС стартира с горещи теми

Външните министри на 15-те страни от Европейския съюз се събират на 30 и 31 август в датския град Елсинор на неофициална среща, с която след лятната ваканция ЕС навлиза в силно напрегнат политически сезон.

В замъка Кронборг, прочут като сцена на Шекспировата трагедия "Хамлет", външните министри ще се заемат с огромно "меню" от дилеми, но за разлика от датския принц ще трябва да взимат бързи и ясни решения, тъй като повечето въпроси пред ЕС не търпят отлагане. Макар че от Елсинор не се очакват официални решения, датският външен министър Пер Стиг Мьолер напомни в писма до колегите си необходимостта да се постигнат общи позиции по висящите проблеми.

Първият ден на срещата е посветен на разширяването
Европейският съвет, стойящ се от държавните и правителствените ръководители настраните от ЕС трябва да назове в Копенхаген през декември държавите, които ще станат пълноправни членки през 2004 г. За да се вмести в графика, ЕС трябва най-късно в началото на ноември да представи финансови предложения на 10-те страни кандидатки, които очакват членство през 2004 г.

Финансовите спорове са концентрирани около разпределнието на преките субсидии за фермерите от Централна и Източна Европа и нуждата да се постигне нова рамка за Общата селкостопонаска политика на Съюза.

Германия, Великобритания, Швеция и Холандия не са съгласни да се отпуснат 40 милиарда евро земеделски субсидии на новоприетите страни за периода 2004-2006 г., при годишен бюджет на ЕС от 100 милиарда евро. Франция обаче, която е главният облагодетелстван от политиката на субсидиране, настоява тя да остане непроменена до края на действието през 2006 г. на сегашния бюджет на съюза.

Според Асошиейтед Прес заради този спор шансовете на 10-те напреднали кандидатки - Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Малта и Кипър - за приемане в ЕС през 2004 г. висят на косъм.

Референдумът в Ирландия
Проблеми вещае и предстоящият през октомври в Ирландия втори референдум за Договора от Ница, който веднъж бе отхвърлен преди две години. Засега не е ясно какво ще стане с разширяването при евентуално повторно "не" на ирландските избиратели, но европолитицете се надяват да се разминат с този проблем. Основание за това им дава промяната в позицията на Брюксел, който се съгласи да запази и да гарантира традиционният неутралитет на Ирландия. Според наблюдатели, пормяната по този пункт, както и широкият политически консенсус дават големи надежди, че избирателите н Ирландия този път няма да бламират разширяването на ЕС.

Пътна карта за България и Румъния
АФП посочва, че в Елсинор ще се разискват и условията за присъединяване на България и Румъния, които искат да бъдат приети в ЕС през 2007 г. В заключителната декларация от Севиля в края на юни 15-те похвалиха напредъка на България и Румъния в преговорите за членство и обещаха, че в Копенхаген двете страни ще получат нови пътни карти и срокове за приемане в Евросъюза.
Външните министри ще обсъдят и събитията в Турция, която настоява в Копенхаген ЕС да ѝ определи дата за начало на преговори за рисъединяване. Ще се разискват също отношенията с Украйна, Молдова и Беларус - бъдещите "нови съседи" на ЕС.

Международният наказателен съд и искането за имунитет
Друг твърде "горещ картоф" на масата на Евросъюза е спорът със Съединените щати за Международния наказателен съд. Споразумения за имунитет на американски граждани от неговата юрисдикция, наречени от правозащитни групи "споразумения за безнаказаност", вече подписаха със САЩ Румъния, Израел, Източен Тимор, Таджикистан, предстои и споразумение с Австралия. Но юристите в Брюксел смятат, че европейските страни не могат да сключат такива споразумения със САЩ, защото това би разрушило самия предмет на дейност и целите на Международния наказателен съд.

През август правителството на президента Джордж Буш поиска 15-те държави от ЕС да подпишат подобни споразумения с Вашингтон. Обща позиция на 15-те по въпроса се очаква в началото на септември. След оповестяването на румънско-американското споразумение от 1 август ЕС прикани страните кандидатки, повечето от които са и кандидатки за членство в НАТО, да изчакат позицията на ЕС, преди да решават дали да подписват двустранни споразумения за МНС със САЩ, напомня АП.

Войната в Ирак
Без съмнение централна тема на външните министри ще бъде и въпросът за евентуална война срещу Ирак. Редица европейски страни изразиха несъгласие да се предприема удар срещу Ирак без мандат на ООН. Но белгийският външшен министър Луи Мишел каза днес, че ЕС трудно ще се противопостави на американски удар срещу Ирак, ако Багдад продължи да не изпълнява решенията на ООН. Брюксел трябва ясно да заяви на иракчаните: "Или изпълнете бързо и изцяло резолюциите на ООН /за оръжейните инспекции/, или ще останете сами с проблемите си", казва Мишел в интервю пред белгийския вестник Дер Стандаард. Подобна позиция, но в по-категоричен тон днес изрази и британския външен министър Джак Строу. Той допусна възможността Великобритания да поиска от САЩ въпросът с безусловното връщане на оръжейните инспектори на ООН в Ирак да се постави ултимативно на Багдад.

Близкия изток
В "менюто" е включен и Близкият изток. Датският министръ Мьолер, чиято страна е ротационен председател на ЕС, ще представи проект за мирен план в три етапа, предвиждащ създаване на палестинска държава през 2005 г. Той трябва да бъде готов за срещата на близкоизточния "квартет" - САЩ, Русия, ООН и ЕС - в Ню Йорк в средата на септември.