Политиката на модернизация в българската армия ще е ясна през пролетта на 2002

Г-н Найденов, каква подкрепа очаква България от страните от НАТО, и по-конкретно какви ще са финансовите измерения на тази подкрепа?

Аз бих започнал от обявените политически приоритети на страната и политиката за защитаване на тези интереси и тяхната реализация от цялото общество и всички политически сили - членството в НАТО и членството в ЕС. Именно тези стратегически цели определят и кръга на партньорите на страната в провежданата политика.

Аз смятам, че по отношение на финансовата политика, за в бъдеще може да бъде водещ един прагматичен подход. Ако имаме ясно определени свои цели и потребности, можем да разчитаме и на подкрепата на другите страни.

Каква част от военния и цивилния състав е обучаван в страни - членки на НАТО?

В Източна Европа след промените 1989-1990 г. се оформиха три групи държави. Страни, които придобиха национален суверенитет в следствие на разпадането на бивша Югославия; страните от Централна и Източна Европа и Балтийските страни, които получиха своя суверенитет след разпадането на СССР. Докато държавите от Прибалтика започват почти на чисто изграждането на своята армия на военните структури, обучение на персонал, на организация на министерство и на генералните си щабове, то държави като България, Унгария, Румъния имат от времето на блоковото разделение на Европа тежки структури въоръжение, което не съответства на днешните изисквания. Ние имаме първо задачата да редуцираме огромните по количество армии, които не са функционални към днешния момент. Освен това структурите на българската армия трябва да бъдат реорганизирани. Това е една много по-сложна задача.

След промените и в България, в рамките на Партньорство за мир най-широко се предлагат програми за повишаване на квалификацията в стратегически курсове, в курсове за обучение по чужди езици, Има един интензивен международен обмен, който върви и по двустранна линия и в рамките на самата организация НАТО.

Естествено е, че основната част от хората, които получават своето образование в чужбина по отношение на политиката на сигурност се подготвят предимно в САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Холандия. Изборът на тези страни е продиктуван от различни причини - какво може да предложи една страна в рамките на една програма, за какви общи проблеми може да предложи разрешение и какви са ресурсите на една държава, за да предложи такава форма на обучение. Сред тези страни обаче присъства и Австрия например, която има една специфична политика по отношение на сигурността и отбраната. Държавите, които не са членки на НАТО, също имат възможности да предлагат свои решения по отношение на мироопазващи операции, на начини за укрепване на мира. Всяко нещо, което би могло да бъде полезно по отношение на политиката на сигурност смятам, че рационално се използва от нашата страна.

Каква част от служителите в МО са запознати с опита на западни фирми от областта на военната индустрия?

Нашият проблем е, че трябва да градим една нова политика на въоръжения. Елементи на тази политика могат да бъдат какви задачи има нашата армия, какво въоръжение е необходимо, какво ние произвеждаме, какво можем да си предоставим, какво трябва да унищожаваме. Често пъти тази политика се свежда само до това какво да купим и какво да продадем. Министерството трябва да има своята концепция по този въпрос в контекста на желанието ни за членство в НАТО. Има и друго нещо - военно-промишленият комплекс е към министерство на икономиката, а към министерство на отбраната са само военно-ремонтните заводи.

Хората, които се занимават конкретно със закупуване, продаване, сертифициране, определяне на стандарти мога да ви уверя, че са много добри специалисти, а и те имат своите интеграционни структури с НАТО. Директорът на тази дирекция е национален представител към НАТО по темата "Политика на въоръженията". Те периодично имат своите събирания и обсъждат всички проблеми, които са свързани с въоръжение, техника, модернизация на въоръжение. Като консултации този процес е започнал.

Колко и какви технологични разработки със западни партньори са внедрени в българската армия?

На този въпрос не бих могъл да дам конкретен отговор, това е съвсем друг ресор. Това не е пряко в министерство на отбраната, това засяга и предприятията, които произвеждат такава техника, заради това нямам обобщена справка. Ние правим изследвания, които дават рамките на това, което трябва да бъде направено по отношение на превъоръжаване и модернизация на въоръженията и техниката на българската армия. Това се извършва в добро сътрудничество с партноьрските ни държави от НАТО.

В момента тече четвъртото изследване, което провеждаме съвместно с американска експертна група. Въз основа на тези четири изследвания и нашия опит и виждане за това какво ни е необходимо, през пролетта на следващата година ще бъде подготвен доклад, който ще даде и рамката на тази политика, която трябва да провеждаме по отношение на модернизацията и превъоръжаване на армията. Там ще бъдат дадени насоките за това какво и как трябва да произвеждаме, какво и как и от кого трябва да си доставим. Тогава вече започват да действат пазарните механизми - въпрос на оферти.

Какво се предвижда за интегрирането ни в европейската отбранителна общност и партньорите от НАТО?

Има определени условия, при които ние трябва да бъдем сертифицирани, след което ще влезем в тази обща система. Нашите продукти трябва да отговарят на съответни изисквания и параметри. Правят се изследвания, установява се кое отговаря на изискванията, от там нататък всеки преценява своите потребности от определен вид въоръжение. Когато отговорим на стандартите, влизаме в каталозите на НАТО и оттам всеки ще може да се обръща към нас.Тогава ще имаме по-добри възможности за предлагане в чужбина на това, което можем да произвеждаме. Нормално е и аз се надявам като държава бъдещ член на Алианса - каквато се надявам, че скоро ще станем - да имаме по-големи възможности за достъп и до по-съвременни технологии.

Каква част от служителите във военното ведомство владеят английски? Какви са изискванията за знанията на езика и какво прави МО в тази посока?

Езиковата подготовка е един сериозен проблем, с който се сблъскаха и новоприетите членки на Алианса - Чехия, Унгария и Полша. Няма магическа формула или вълшебна пръчка, с която да може да променим нещата за един ден според нашите желания. Въпросът е постепенно да правим това.

Системата, по която се оценява езиковата подготовка по английски в министерство на отбраната е Станаг - 6001. За съответната заемана длъжност има и съответните изисквания. Тези изисквания вече са въведени и се прилагат. Разбира се, ние все още не можем да имаме изисквания изцяло като към служителите в тези области в страните-членки на НАТО.

Повечето от нашите офицери са получили тук образованието си. В момента нашата система за стандартизиране се адаптира към изискванията на НАТО. Това се отнася както за образованието и езиковата подготовка, така и спрямо стандартизацията на военната техника.