Политиците единни срещу поправката в ЕП за "македонско малцинство”

Политиците единни срещу поправката в ЕП за "македонско малцинство”

Българските евронаблюдатели от всички партии се обединиха срещу поправка към доклада на Джефри ван Орден в Европейския парламент (ЕП), с която се настоява българските власти "да прекратят обструкциите за регистрация на политически партии на етнически македонци".

Поправката е внесена от евродепутати от групата на Зелените. Към проектодокумента, изготвен от докладчика за България и обсъден снощи от външната комисия на ЕП, бяха внесени 36 поправки. Сред тях има и препоръка към България да не допуска в Европарламента хора, свързани с репресивната машина на комунистическия режим (ДС), както и лица, обвързани със съмнителен бизнес и корупция.

Калфин: Признаваме индивидуалните права на всеки гражданин

По повод поправката за "македонското малцинство" външният министър Ивайло Калфин заяви, че няма никакви основания България да бъде критикувана за неизпълнение на задължения в областта на човешките права.

Ние признаваме индивидуалните права на всеки български гражданин, включително правото му на самоопределение, и тези права са гарантирани от конституцията на България. Така че няма никаква причина да се вкарват подобни поправки с мотив за защита на човешките права, изтъкна министърът пред БТА.

Той допълни, че България е страна по всички международни договорености за защита на човешките права и изпълнява поетите по тях ангажименти.

Поправката да бъде оттеглена

Евронаблюдателите Мария Капон, Димитър Абаджиев (независими) и Мартин Димитров (ОДС) реагираха веднага с остро писмо до всичките си колеги в ЕП, че са против поправката за регистрация на политически партии на етнически македонци у нас. Този текст е недопустим, тъй като представлява "опит за натиск над независимостта на съдебна власт и говори за македонско малцинство, каквото в България никога не е имало". В текста се настоява поправката да бъде оттеглена и се подчертава, че тя ще засили евроскептицизма в България.

Категорично сме против да бъде включена поправка за македонското малцинство в България в мониторинговия доклад на Европейската комисия за страната ни, обявиха във вторник и Демократи за силна България.

Зам.-председателят на партията Екатерина Михайлова уточни, че ДСБ ще настояват за оттегляне на това предложение на евродепутатите.
"Явно тези депутати не са добре информирани или са подведени за обстановката в България", посочи тя.

От ДСБ призовават правителството да предостави на ЕП декларация, подписана от министър-председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски през 1999 година, в която има клаузи, съдържащи информация, че не може да има претенции за македонско малцинство у нас.

Евронаблюдателят от левицата Кристиян Вигенин омаловажи внесената поправка, като обясни, че в ЕП има над 700 депутати и това, че един или двама имат някакво предложение, по никакъв начин не ангажира самата институция. Вигенин изтъкна, че най-важно е какво има в окончателните решения.

Според Антония Първанова (НДСВ) от външната комисия на ЕП казали след заседанието, че вероятно са били подведени и ще оттеглят предложението България да не пречи на създаването на партия на етническите македонци. Според нея вносителите на поправката са получили информация от Македонското дружество в Торонто.

Положението на ромските малцинства и искането за проверка за принадлежност към бившите служби за сигурност на членовете на ЕП бяха двете предложения, на които от ЕК спряха вниманието си по-задълбочено, каза Първанова.

"Атака” предложи общо протестно писмо

"Атака" предложи Народното събрание да приеме протестна декларация в отговор на предложението за т.нар. македонско малцинство, тъй като това  представлява груба намеса във вътрешните работи на една суверенна държава и е опит да бъде деформирана историята на българската нация.

Искането за признаване на "македонско малцинство" е в разрез с конституцията и води до подкрепа на сепаратизма, което е във вреда на общоевропейските интереси, посочи лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Ако останалите партии в парламента не се съгласят за общо отворено писмо до шефа на ЕП Жозеп Борел, "Атака" ще изпрати свое.

В писмото се посочва, че "понятието "македонско малцинство" е изкуствено създадено от външни и враждебни на България фактори, като Комунистическия интернационал през 20-те и 30-те години на 20-ти век".

Директорът на Европейския институт Юлиана Николова коментира, че регистрациите на партиите у нас са работа на съда. "Българската конституция забранява създаването на партии на етническа основа", допълни тя.

"Трябва да се има предвид дали създаването на една партия, независимо каква е тя, отговаря на българското законодателство", посочи Николова. Според нея предложението евродепутатите най-вероятно е било провокирано от лобиране.

Оценката на Николова е, че заседанието на външната комисия на Европейския парламент в Страсбург е преминало "в добронамерен тон, но същевременно доста критичен по добре известните на всички българи точки, където са нашите слабости - това не е изненада за никого."

Показните съдебни процеси не са убедителни

Просто ни напомниха, че имаме да свършим важни неща по отношение на корупцията и организираната престъпност, поясни Николова пред БНР.

Справедливостта в обществото зависи не само от съда, а от цялата верига на взаимодействие на всички институции, каза Юлиана Николова по повод критиките на ЕК за съдебната реформа в България. Тя допълни, че показните съдебни процеси едва ли биха променили нещо в мнението на евроекспертите за страната ни: "Никоя показна присъда не би могла да убеди българина и европееца, че е произнесена справедливо, че законът е приложен правилно. Нека само ви припомня едно изречение от майския експертен доклад на ЕК - в него се питаше риторично, щом българите толкова дълбоко не вярват в своето правосъдие, то как европейците да имат доверие в него?!"

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?