Политиците печелят, хората губят

Според българското общество най-печелившите от 12-годишния преход са политиците, а най-големият губещ е народът. 78% от българското население възприема сегашната си социална позиция като спад в сравнение с 1989 г., същият процент от българите се поставят в долната скала на позициите в обществото. Въпреки показателно песимистичните нагласи, носталгията по времето преди 89-та не е свързана с желание социализмът отново да се завърне, а е критика спрямо изминалите 12 години.

Това показват част от изводите в едно от най-мащабните изследвания на българското общество от социолози и антрополози по проекта “Състояние на обществото” на фондация “Отворено общество”. Резултатите на изследването, което обхваща целият преход към демокрация и пазарно стопанство, бяха представени днес пред журналисти.

Изследователите са концентрирали своето внимание върху четири основни момента: преходът - дали е свършил, има ли ги и кои са новите общности в българското общество, какви са възприятията за бедност и просперитет на българите, къде е елитът.

Според един от изводите на изследването, оценката за това дали преходът е свършил или още не, зависи от личното икономическо състояние. Според успелите той е завършил, според изпадналите към дъното още продължава, защото не искат да признаят новото си статукво.

Макар че българинът класира политиците и престъпниците като най-печеливши от прехода, в индивидуалната си стратегия за успех той поставя на първите три места предприемчивост, трудолюбие и късмет. Изследването е показало още, че за 12 години не се е формирал български модел за успех. В съзнанието на нашенеца е останал част от стереотипа преди 89-та, преплетен с представата за благоденствието на Запад.

На мястото на старата вертикална система на общуване големец - обикновен човек, характерна за социализма, вече са се появили хоризонталните общностни мрежи, при които помежду си общуват хората с еднакъв социален статус и професия. Изключението е при изпадналите на дъното - те отказват да образуват общностни мрежи със събратята си по съдба. Според изследователите именно това е причината преобладаващото отрицателно субективно възприятие при българите да не води до енергия за социални протести.

Въпреки песимистичните си нагласи, хората смятат, че социализмът не може да се върне и вътрешно са приели посоката на движение към НАТО и ЕС. Затова както НАТО, така и миналото сами по себе си вече не носят гласове, казват изследователите.