Полицейската идеология на един проектозакон

Миналата седмица изпълнителната власт ни изненада с ужасия, която заплашва да се превърне в закон. Предложеният на нашето внимание проект за Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, означава смазване на отделния гражданин само и само за да бъде изиграно поредното шумно и ефектно действие от шоуто “борба срещу престъпността”. Досега това беше one man show на “кошмара за ужасения престъпник”, човека с желязна ръка и непоколебима воля генерал Борисов. Достойно за учудване е обаче, че неговият пример явно е бил заразителен и за останалия в сянка министър Петканов. Във всеки случай рекламираният законопроект показва същото неуважение към правото, което постоянно демонстрира главният секретар на МВР.

Според заявеното в самия проект, с него се уреждат условията и редът за блокиране, изземване и отнемане в полза на държавата на имущество, което е придобито или се предполага, че е придобито вследствие на престъпление. Ние бяхме свикнали да мислим, че въпросът за престъплението и наказанието на престъпника се решава от наказателния съд. Вече обаче ще има особено производство, в което ще бъдат установявани престъпления и ще бъде постановявана конфискация. А производството наистина е особено и представлява неповлияно от чужд опит достижение на правната мисъл.

Това производство ще е паралелно и независимо от наказателния процес. То ще е приложимо дори когато е имало наказателно дело, но същото е прекратено или е завършило с присъда, а вид присъда е и оправдателната присъда. Производството ще засяга не само предполагаемия “престъпник”, който (нека не забравяме това) може в крайна сметка да се окаже напълно невинен, но и неговите роднини до шеста степен включително, а по сватовство - до трета степен, неговите кредитори и лицата, които (не дай Боже) са купили или получили по друг начин имущество от него. Законът ще се прилага с обратна сила до 1 януари 1990 г., а особеното производство ще се води от окръжния прокурор пред гражданския съд. Съдът може да блокира цялото имущество на лицето още преди съдебното заседание, а в това заседание присъствието на “престъпника” няма да е задължително.

Впрочем думата “блокиране” е по-известна в сферата на физическия спорт, отколкото в законодателството, където понастоящем не се употребява, а в миналото се среща, и то в същото значение, в Закона за национализация на частни минни индустриални предприятия.

Предистория.

Необходимо е да се очертаят историческите аналози на този проектозакон. В българския правен живот такъв закон се появява през 1919 г. и е озаглавен Законъ за отнемане въ полза на държавата на незаконно придобити имоти. Той напомня сега предложения проект не само със заглавието, но и със съдържанието си - презумпцията за виновност, обратната сила и конфискацията, засягаща трети лица. Редакцията, която ни се предлага днес обаче, надминава своя първообраз от времето на недотам демократичния дори и за тогавашните стандарти режим на Александър Стамболийски.

Следващият в тази поредица е Законът за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти, приет през 1946 г., чийто репресивен характер не е нужно да коментираме. Важно е да подчертаем обаче, че според тълкувателно постановление №1 по дело №1 от 1993 г. на Върховния съд на Република България и двата посочени закона имат наказателен характер независимо от употребената терминология и особените производства.

Третият закон, който е послужил за създаването на проекта, е социалистическият Закон за собствеността на гражданите (ЗСГ) и по специално неговата глава трета, озаглавена ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕТРУДОВИ ДОХОДИ, ПОЛУЧЕНИ ОТ ГРАЖДАНИ. Цели разпоредби са преписани буква по буква оттам. Дори той обаче бледнее пред сегашния законопроект, защото чл. 31 от ЗСГ изключва производството по него по отношение на облагите, извлечени чрез престъпление, и следователно заподозреният в извършване на престъпления се ползва от гаранциите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)

Международни стандарти.

Продължението на традициите на “вождовете на масите” Стамболийски и Димитров е замаскирано в настоящия случай с претенцията за “следване” на международни стандарти - един не за първи път използван през последната година похват. Бодрият устрем на нормотворците за нова вълна на показни репресии се прикрива от имитацията на “съобразяване” с няколко международни акта за борба с корупцията, между които Резолюция 97/24 за двадесетте водещи принципа за борбата срещу корупцията и Наказателната конвенция за корупцията на Съвета на Европа. Единственото изискване на тези стандарти е страните да предприемат необходимите законодателни и други мерки, които да им позволят да конфискуват или по друг начин отнемат средствата и облагите от изрично посочените престъпления, свързани с корупцията.

Трябва да се подчертае обаче, че цитираните актове изискват да бъдат спазени нормите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и по никакъв начин не я дерогират. Международните стандарти за борба с корупцията изброяват прецизно престъпленията, които са свързани с корупцията и за които е добре да се предвиди конфискация на полученото от престъплението. Изготвилите проекта обаче не са се задоволили с този тесен кръг престъпления, а са включили думите “и други”, като по този начин разпростират национализацията на имущество върху всички престъпления (чл. 3, ал. 4 от проекта). Решението за това как да се организира конфискуването на придобитото от престъпленията, свързани с корупцията, е предоставено на държавата. Тружениците по нормотворчество към МВР са открили точния си образец в упоменатите паметни достижения на родната ни правна и обществена мисъл.

Правата на човека.

Само с няколко страници текст са постигнати нарушения на конституцията и международните актове за правата на човека, включително Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, приета от същия Съвет на Европа. Актовете на тази институция трябва да бъдат разглеждани в своята взаимовръзка, баланс на правата и съподчиненост съобразно с принципите, които стоят в основата на тази организация и на демократичните общности въобще. Според нас са нарушени следните ценности на демократичното общество:

1. Правото на честен и справедлив наказателен процес, включително презумпцията за невинност;
- правото човек да бъде съден при спазването на правилата на НПК;
- правото човек да научи в какво е обвинен;
- правото да мълчи;
- правото да не бъде наказван с наказание, което не е съществувало в момента на престъплението;
- правото никое доказателство (особено срещу подсъдимия) да не се ползва с абсолютна доказателствена сила;

2. Принципът да не се наказва невинен човек.

3. Забраната за придаване на обратно действие на наказателния закон.

4. Правото на собственост.

5. Стабилността на стопанския оборот.

Наказателно-репресивният характер на предвижданата в проекта конфискация.

Няма съмнение, че предвижданата в този проект за закон конфискация е наказание. Според учебниците по наказателно право извън случаите на конфискация като наказание за извършено престъпление съществува само един вид конфискация, която проф. Долапчиев нарича осигурителна мярка, и която представлява отнемане на забранени за притежаване вещи. В предложения от МВР текст пише, че ще се отнема имущество, т.е. позволени за притежаване вещи. Следователно характерът на тази конфискация като една санкционна репресия спрямо съответните граждани за извършени престъпления е несъмнен.

В проекта е предвидено отнеманията по особеното производство да бъдат постановявани от гражданския съд със субсидиарно приложение на ГПК. Това на пръв поглед недоразумение всъщност представлява една хитрина. За да се избегнат процедурите на наказателното дело, в което единствено може да стане конфискация на имот, вносителите прибягват до не толкова обременителните правила на гражданския процес. В този подход има два основни проблема.

Първият от тях е, че конфискацията от гражданския съд е в противоречие с чл. 17 от конституцията, според който частната собственост е неприкосновена и може да се отчуждава в полза на държавата само за държавни нужди, и то при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин, и след предварително и равностойно обезщетение (ал. 5). Конституцията създава обща забрана за държавата да се намесва в правото на собственост на гражданите и допуска това да става само за обществени нужди и срещу обезщетение. Следователно конфискацията е недопустима, освен като наказание за извършено престъпление.

Камуфлажът “гражданско дело”.

Вторият проблем в тези уж граждански дела е, че процедурата им представлява смешение между граждански и наказателен процес. Това именно прави производството особено. Целта е да бъдат избегнати правилата на НПК, които съдържат множество процесуални гаранции за обвиняемия, като бъде създадена привидност на граждански процес. Това е видно от припокриването между съставите и санкциите в проектозакона и тези в Наказателния кодекс.

Поради това проектозаконът представлява едно признание от страна на министъра на вътрешните работи за неспособност да се противодейства ефикасно на престъпността по законен начин. Логиката е, че щом законът пречи, то се налага неговите принципи и правила да бъдат заобиколени чрез създаването на особено производство.

Презумпцията за виновност.

Следва да се напомни, че според чл. 31, ал. 3 от конституцията и чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека обвиняемият се смята за невинен до установяването на противното с влязла в сила присъдата. В проекта за закон обаче се предвижда, че ако набелязаното лице не подаде изискваната декларация за цялото си имущество в 14-дневен срок или същата е непълна, ще се счита, че то укрива престъпния характер на имуществото си, а следователно и извършени престъпления (т.е., ако някой не е декларирал наследствения си от дядо му имот, също ще се предположи, че е престъпно придобит). Така въведената презумпция освен останалото нарушава и правото на обвиняемия да мълчи и това да не се счита за доказателство срещу него.

Покрай сухото ще гори и суровото.

Според авторите на проекта МВР ще се разтовари най-добре от работата си, като бъде създадена презумпция за виновност за почти неограничен кръг от хора. До доказване на противното се приема, че от предполагаемите престъпления са се обогатили и роднините до шеста степен включително и до трета по сватовство, които са придобили имущество от свой роднина. Струва си да се отбележи, че няколко цитирани от проф. Долапчиев германски учени, които между другото са работили по времето на националсоциализма, отбелязват, че не може целта на конфискацията да бъде наказание на невинни лица.

Дори третото лице, което е купило въпросното имущество, но не е влязло във владение, също губи правата си. Кредиторите на търговско дружество в несъстоятелност, за което държавата подозира, че е получило имущество чрез престъпление, също ще бъдат лишени от него.

Удивително е, че държавата, чиято задача е да се бори ефективно с престъпността и да наказва престъпниците, ще се обогатява напълно незаслужено с имущество, което не е отнето от нея, а нещастните кредитори, които искат да бъдат изпълнени задълженията към тях, ще бъдат де факто лишени от правата си. Това е част от полицейската идеология на проекта за закон, според която основна цел е да има ефективна репресия, а не справедливост и няма значение кой какво ще загуби несправедливо и кой какво ще спечели - също несправедливо. Важното е да се вихри репресия и да се докаже, че има “здрава ръка”.

Закон за борба с престъпността или Закон за стимулиране на престъпността?

Така представеният проект за закон създава сериозни предпоставки за успешна саморазправа между граждани и търговци чрез използване на процедурата по подаване на жалби и сигнали. Създава и условия за корупция в прокуратурата, защото тя получава допълнителна власт, не полага никакви усилия за доказване и производството засяга имущество, което може да е на много висока стойност. А колко ли би дал един собственик, за да запази имуществото си?

В добавка към това чуждестранният инвеститор едва ли ще бъде очарован от възможността редовно да му се налага да праща декларации и адвокати при окръжните прокурори и в съдилищата по повод особени производства, започнати по сигнали от конкуренцията.

Коментарът е публикуван във в.”Дневник”

© Copyright Mediapool