Половината българи биха поверили детето си на приемно семейство

Половината от българите (54.2%) биха поверили децата си на грижите на приемно семейство, ако не могат да се грижат за тях. Това показват данните от социологическо проучване на "Галъп Интернешънъл" за състоянието на приемната грижа, проведено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа, представено в четвъртък.

Проучването показва, че българите са запознати с приемната грижа и имат доверие в нея. Близо 70 процента от хората свързват приемната грижа с временното отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, в друго семейство. 37 на сто са готови да станат приемни родители, ако получават издръжка и заплата за отглеждането на детето, 20 на сто се страхуват да станат приемни родители, а за 11 на сто заплатата и издръжката не са от значение, ако станат приемни родители, показват още данни от изследването.

Сред водещите условия, за да станат приемни родители, хората посочват – да имат достатъчно време да опознаят детето, преди да го вземат у дома (41.2%), детето да няма заболяване или увреждания (33%) и да е без трудности в поведението (23.3%), сами да определят възрастта, на която да е детето (31,7%) и неговия етнос (27,2%)

Заблудата за лесен начин да се изкарат пари на гърба на децата

"Неоснователни и притеснителни са страховете на обществото, че приемната грижа е лесен начин да се изкарат пари на гърба на децата в беда“, коментира Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа. От социологическото проучване ясно се вижда, че за значителна част от българите водещ мотив да се реализират като приемни родители би бил възнаграждението и осигуряването на държавна издръжка за децата.

"В това няма нищо тревожно. Професията на приемния родител е факт, това е достоен труд, но ние сме против социалните работници и бюрата по труда да убеждават хората да стават приемни родители само, за да се справят с безработицата“, коментира Миланов.

В приемни семейства живеят 2304 деца

Към края на март приемните семейства са 2362, а в техните домове живеят 2304 деца. Най-много приемни семейства има в областите Шумен (187), Варна (175), Плевен и Монтана (144), а в София приемните родители са само 63. Близо 600 са приемните родители без деца, като най-много са в област Пазарджик (46). 446 приемни семейства са заличени от регистрите, като причините са основно две: част от тях стават осиновители на приемните си деца, а друга част не успяват да преодолеят раздялата с децата, поради липсата на подкрепа и системата ги обявява за "несправили се".

Малки момичета от български произход, между 2 и 5 годишни, са основно децата в приемна грижа, показват наблюденията на Националната асоциация за приемна грижа. Две от 3 деца в приемни семейства са от български етнически произход, а все повече деца попадат в приемни семейства от домовете на собствените си родители, заради насилие, неглижиране и бедност.

Традиционното приемно семейство у нас е с двама партньори между 40 и 50 години, които са завършили средно образование и са отгледали поне едно дете. Водеща мотивация за това да приемат деца без родители в домовете си продължава да е личното разбиране, че трябва да се помогне на дете в беда.

Лошо отношение на социалните работници

Масово приемните родители у нас се сблъскват с лошото и административно отношение на социалните работници към тях. За голяма част от приемните родители тревожно е и отношението на обществото към децата от ромски произход, както и неспособността на училищата и детските градини да работят с деца, живели в домове или в условията на насилие.

Липсата на социални услуги за навършващите пълнолетие и напускащите системата за закрила на децата също е сред проблемите, които поставят приемните родители. Повечето от тях не са склонни да се грижат за деца с увреждания, заради липсата на социална и здравна подкрепа. Все повече приемни родители посочват, че при настаняването на деца при тях не получават цялата медицинска информация за заболяванията. По този начин много трудно се откриват заболявания, а за други започва късно лечение.

Сключването на граждански договори от страна на общините с приемните родители продължава да се посочва като проблем за развитието на приемната грижа. Националната асоциация за приемна грижа предлага да се приложи режима на трудов договор за надомна работа.

В същото време е необходимо да се завиши качеството на приемната грижа и да се въведе професионализация – тоест, да се специализират семейства, които да се грижат за деца с увреждания, новородени, деца в конфликт със закона, както и за непълнолетни родилки с бебетата им.