Получаваме 1,5 млрд.евро от ЕС до 2007 година

До 2007 г. България ще получи 1,5 млрд.евро предприсъединителна помощ от Европейския съюз, сумата е 15 пъти по-голяма от две-годишната печалба от износ на ток от 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", заяви днес външният министър Соломон Паси, след завръщането на българската делегация от срещата на върха в Копенхаген.

През 2003 г. България ще получи 300 млн. евро предприсъединителна помощ. Увеличението започва през 2004 г. - 368 млн.евро, през 2005 г. - 399 млн.евро и през 2006 г. - 430 млн.евро.

Постигнахме датата, която всички сме си пожелали, средствата, подкрепата и разбирането. Това са наистина важни моменти за историята на една малка европейска страна, каза при завръщането си от Копенхаген премиерът Симеон Сакскобургготски, който оглавяваше българската делегация на срещата на Европейския съвет.

Симеон припомни думите на председателстващия Европейския съвет Андерс Фог Расмусен, че отново имаме Европа на 27 свободни демократични страни, с които Расмусен подчерта необратимостта на присъединяването и на България и Румъния. "Това са думи, над които можем да се замислим, а не да гледаме само конюнктурното и моментното", посочи Сакскобургготски.

Премиерът коментира и необходимостта от реформиране на съдебната система, специално подчертана от ЕС в Копенхаген. Това е една тема, която продължава да витае и ми припомнят всеки път, като пътувам в чужбина. Така че ако казваме, че има неща, които може да се модернизират, осъвременят и коригират, мисля, че предаваме не само общественото мислене тук, но също и това, което ни съветват в чужбина и хора с голям опит, които знаят какво е демокрация и искат нашата да бъде по-действаща, индиректно отговори на критиките от съдиите за интервюто си в "Кориере дела сера" Симеон.

Малко по-късно, на заседание на Националния съвет на партия НДСВ премиерът Сакскобургготски заяви, че не е пожелателно, а се налага всички да продължат усилията, за да заслужи България своето членство в ЕС през 2007 година.

Лидерът на НДСВ определи 2002 г. като успешна за българската външна политика. По думите му, датските домакини на срещата в Копенхаген са определили сегашния българска кабинет като първото правителство с последователна политика след промените, защото изпълнявало ангажименти на предишни правителства, дори когато те не са популярни.

Симеон заяви, че кабинетът и единното парламентарно мнозинство постигат съществени успехи и сферата на вътрешната политика и икономиката, чието въздействие обаче все още не можело да почувства от гражданите.

Като задачи пред правителството Сакскобургготски посочи привличането на чуждестранни инвеститори и продължаване на борбата с корупцията. Главната задача догодина е социалната политика, за която държавата има финансов ресурс и която трябва да бъде усетена от всички българи.

За НДСВ обединението на българската нация около нашите идеали и ценности е над всичко, това е кауза на НДСВ, заяви министър-председателят.

Като историческо събитие определи срещата в Копенхаген външният министър Соломон Паси и напомни, че в рамките на 3 седмици за България са се случили две такива събития - поканата за НАТО и датата за членство в ЕС. Според Паси, голямо значение за успеха на България в Копенхаген са имали личните контакти на Сакскобургготски с премиерите на Англия, Италия, Испания, Гърция и Франция.

Решението в Копенхаген трябва да ускори реформите в съдебната система, защото сроковете стават все по-кратки и през януари 2007 г. България трябва да е готова за членство в ЕС, коментира министърът на правосъдието Антон Станков. Правителството се нуждае от подкрепа, от помощ, от консенсус от всички в тази област, допълни той.

Като предстояща задача пред кабинета министърът на земеделието Мехмед Дикме посочи, че правителството иска да договори след влизането на България в ЕС страната да започне да получава преки субсидии и плащания до размера, до който са достигнали 10-те страни, които ще се присъединят през 2004 г. Това е най-основното искане на България, каза Дикме. При присъединяването си през 2004 г., първите 10 кандидатки ще получат около 25 % от преките субсидии за сегашните 15 страни членки. До 2007-ма 10-те от първата вълна ще са достигнали нива от около 40-45 % и искането на българския кабинет е страната да започне от същата обща финансова помощ, а не оттам, откъдето са тръгнали десетте. Това са преговори, които тепърва ще водим, добави Дикме. Той декларира, че България няма да бърза да затваря глава "Земеделие", за да договори възможно най-добри квоти и добър референтен период за земеделските производители.

Парите за България от ЕС, които ще получим до 2007 г., ще бъдат вложени в инвестиционни, инфраструктурни и други проекти, включително и в такива, развиващи човешките ресурси, и това ще помогне за увеличаване на доходите на българите, каза социалният министър Лидия Шулева. Според нея всички български граждани трябва да разберат, че високите заплати се получават с висока квалификация. Тя подчерта, че за една година нивото на безработица в България е паднало от 19,5 на 16,8% и въпреки че то все още остава високо, е по-малко от това в Полша и на нивото на Словения, които са в първите десет кандидатки. Намаляването на безработицата не е лесен и траен процес, допълни Шулева.