Полупразен, парламентът промени Съдебния закон

По-малко от половината депутати приеха днес промените в Закона за съдебната власт. Последният текст бе гласуван от 106 депутати, а други и от 86 души. Проверка на кворум в пленарна зала не бе направена и министърът на правосъдието Антон Станков дори благодари на парламента, че е гласувал промените, с които ще могат да се приложат на практика поправките в конституцията, с които се въведе несменяемост, мандатност и функционален имунитет за магистратите.

Под натиска на министрите на евроинтеграцията и на правосъдието Меглена Кунева и Антон Станков вчера Народното събрание преобърна дневния си ред и започна закона за съдебната власт, за да бъде спазен графика, по който се осъществява синхронизацията на нашето законодателство с европейското.

Съдебният закон е един от най-важните, свързани с евроинтеграцията на България, която очаква да бъде приета за член на Европейския съюз през 2007 година.

Минимум 121 души трябва да има в залата и повече от 50 гласа за всеки отделен текст, поясни процедурата зам.председателят на парламента Любен Корнезов. Той отбеляза, че кворум в залата е имало в началото на заседанието и след почивката и не може да се твърди, че решението е незаконно. В същото време, юристът призна, че ако се установи гласуване с чужди карти или липса на кворум, всеки един закон може да бъде атакуван пред Конституционния съд.

Заради закъснението на закона с около три месеца, отпадна текстът, който предвиждаше в срок до 31 март да бъдат подменени административните шефове на различните звена в съдебната система. Станков се ангажира процедурата да започне веднага, щом законът влезе в сила.

Главният прокурор задължен да се отчита за спазването на законността

До 31 март всяка година главният прокурор ще се отчита пред парламента, президента и Министерски съвет с доклад по спазване на законността.

Министърът на правосъдието вече има право да прави предложения за избор на главния прокурор и за председатели на двете върховни съдилища.

Главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС ще се избират тайно, с две трети мнозинство, а предложения за кандидатури могат да правят индивидуално министърът на правосъдието или една пета от членовете от ВСС. Изборът става с мнозинство от две трети от членовете на съвета.

Депутатът от ОДС Йордан Соколов поиска всеки член на ВСС да има право да прави предложения. След като министърът на правосъдието може да прави такива предложения, защо всеки един от членовете на ВСС да няма същото право, в противен случай се създава дисбаланс, смята Соколов, но предложението му не бе прието.

Тримата висши магистрати се освобождават преди изтичането на мандата им, само при навършване на 65 години, оставка, влизане в сила на присъда за тежко умишлено престъпление, трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от година. Предсрочно прекратяване на мандата е предвидено и при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, накърняващи престижа на съдебната власт.

Спор за правото на адвокат срещу дисциплинарни наказания

С въвеждането на функционален имунитет, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите няма да носят наказателна и гражданска отговорност за служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, предвиждат промените. Те не могат да бъдат задържани, освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет.

За даване на разрешение се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от членовете на ВСС.

Магистратите могат да бъдат освобождавани предсрочно, в случай че има влязла в сила присъда, която налага лишаване от свобода за умишлено престъпление, при тежко или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, накърняващи престижа на съдебната власт, при навършване на 65 години, подаване на оставка или трайна невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на 6 месеца.

Промените в закона позволяват преките административни ръководители да налагат дисциплинарни наказания за провинили се магистрати.

Депутатката от БСП Татяна Дончева настоя за по-опростена процедура, която да позволи бързо наказание.

Предвиждането на адвокатска защита за магистрати, които ще носят дисциплинарна отговорност означава, че производствата ще се точат повече от година, предупреди Дончева и предложи тази възможност да отпадне. Аргументът и бе, че не може магистратите да се ползват от нещо, на което обикновените граждани нямат право. Залата не подкрепи предложението ѝ, а по-късно Антон Станков каза,че правото на защита за магистратите е указано в конституцията.

След 5 години стаж магистратите стават несменяеми

Магистратите ще стават несменяеми след като натрупат 5 години стаж и след получаване на положителна атестация, с решение на ВСС. Стажът включва и практиката като младши съдия, прокурор или следовател.

Създава се и постоянна Комисия по предложенията и атестирането, която е в седем членен състав с членове от ВСС. Пред тази комисия се правят предложенията за назначаване, преместване и освобождаване, както и определяне броя на магистрати и административни ръководители, с изключение на шефовете на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба. Комисията провежда и атестиране, но ВСС се произнася по представените резултати от атестацията.

Промените предвиждат при освобождаване от длъжност на магистрати с над 10 годишен стаж, те да получат еднократно парично обезщетение в размер на брутните месечни заплати равняващи се на годините, прослужени в съдебната система. То не трябва да надвишават 20 месечни заплати.

Парламентарната квота във ВСС да се избира с квалифицирано мнозинство

Министърът на правосъдието Антон Станков се обяви днес за промяна в начина, по който се избира парламентарната квота от 11-те членове на съвета. В интервю за Би Ти Ви Станков обясни, че подкрепял идеята на Венецианската комисия те да бъдат избирани с гласовете на две трети от депутатите, за да не може управляващото мнозинство да определя избора.

Станков обаче не внесе такава поправка във ВСС миналото лято, когато заради желанието на управляващата политическа сила да определи кой да е шеф на ВАС, спешно в съдебния закон бе въведено изискване председателите на върховните съдилища и главният прокурор да се избират с повече от две трети от гласовете във ВСС. Тогава мнозинството не подкрепи предложението на СДС и парламентът да излъчва със същата процедура квотата си от висши съдии.

Затова и при подмяната на състава на ВСС мнозинството от НДСВ и ДПС вкараха в съвета онези магистрати, които решиха.

Дори и при днешните промени в съдебния закон правителството не включи предложение за квалифицирано мнозинство при излъчване на парламентарната квота.

Според депутати от мнозинството тази промяна щяла да бъде направена след приемането на нова конституция от бъдещо Велико народно събрание. Днес и министър Станков се обяви за това да започнат консултации за свикването му.