Ползите от разширяването на ЕС надвишават разходите

Ползите от планираното разширяване на Европейския съюз на Изток далеч надвишават разходите, свързани с него, посочва в доклад лондонският Център за европейски реформи /ЦЕР/. Според него европейските политици трябва много по-смело да внушават това послание на обществото, все още разтревожено от възможния ефект на разширяването върху работните места, субсидиите и заплатите.

Разширяването ще добави над 100 милиона потребители към общия пазар на ЕС и ще създаде много нови работни места както в страните кандидатки, така и ЕС, се посочва в доклада. Бизнесът ще получи обща правна рамка, приложима в над 24 страни. А подготовката, която кандидатките извършват, за да пригодят правото си към това на ЕС, им помага да извършат необходимите икономически и политически реформи.

Дванадесет страни, главно от Централна и Източна Европа, преговарят за членство в Европейския съюз. На среща на върха миналата седмица в Швеция европейските лидери поставиха 2002 г. като срок за приключване на преговорите с най-напредналите кандидатки и 2004 г. като срок за присъединяването им, навреме за следващите избори за Европейски парламент.

Според ЦЕР лидерите на ЕС трябва да обяснят ползите от процеса на разширяване на гражданите си, особено след изненадващото отхвърляне на референдум в Ирландия на договора от Ница, който цели да подготви съюза за разширяване. В доклада си центърът посочва, че максималната цена на приемането на новите членки за периода 2000-2006 г. е 67 милиарда евро /57,7 милиарда долара/, едва една хилядна от годишния брутен вътрешен продукт на ЕС.

"Това е нищожна цена за обединяването на Европа и се равнява само на част от разходите на Запада за отбрана по време на Студената война", се посочва в доклада на ЦЕР, изработен от експерта по въпросите на разширяването Хедър Граб.

Всяко забавяне на разширяването ще доведе до спад в преките чуждестранни инвестиции в страните кандидатки, ще забави процеса на преструктуриране на икономиката и ще засили евроскептицизма. Забавянето ще е вредно и за ЕС, тъй като ще даде възможност на Петнайсетте да забавят такива необходими реформи като тази на скъпата Обща селскостопанска политика.

Споделяйки мнението и на други експерти, ЦЕР отхвърля тревогите на Германия и Австрия от силен наплив на евтина работна ръка от новите членки. "Ще бъде поточе, а не потоп", се посочва в доклада, където се отбелязва, че членството в ЕС ще донесе икономическа стабилност, която ще насърчи работниците да търсят работа в собствените си страни.

В документа се казва също, че страните кандидатки носят финансовото бреме на разширяването и имат нужда от допълнителна помощ за достигане на европейските стандарти в областта на опазването на околната среда и закрилата на работниците. Според ЦЕР най-вероятният сценарий остава приемането наведнъж на близо десет кандидатки. Това има технически и политически предимства, но означава, че другите страни ще трябва да чакат Полша, най-голямата от тях, да приключи преговорите.

Този сценарий би изключил двете най-бедни страни кандидатки, България и Румъния, които имат нужда от много повече време, за да изпълнят критериите за членство. Двете балкански страни може също да имат нужда от допълнителна финансова помощ, смята ЦЕР. Самият ЕС ще загуби, ако България и Румъния, най-стабилните в момента държави в Югоизточна Европа, се превърнат в нестабилни икономики с неукрепнали демокрации по краищата на разширения съюз, се посочва в доклада.