Понятието "";социална държава"" се изчерпва от съдържание

Европа, онази т. нар. "стара Европа" /според определението на американския министър на отбраната Доналд Ръмсферд/, създаде през 20 в. понятието "социална държава". Това е моделът на онзи тип държава-закрилник, която бди над гражданите от люлката до гроба и която е отдушник за всички техни притеснения и лична несигурност. Идеята беше започната от Бисмарк в края на 19 век с намерението да се избегне социалното напрежение и да се предотвратят конфликтите. Към средата на следващия век европейските социалдемокрации възприеха този модел, прекрасно аргументиран в доклад, изготвен от директора на Лондон скул ъф икономикс по поръчка на британското правителство. Европейските правителства, независимо дали християндемократически или консервативни, не промениха нито точка от проекта. Напротив, по време на своето управление те работиха упорито за доизграждането на социалната държава и подобряването на благосъстоянието на гражданите. В крайна сметка тази социална държава се оказа продукт на общите усилия на всички европейски политици.

За финансирането на подобно дело обаче бяха необходими доста средства. Следователно, данъчната тежест върху европейските граждани постепенно започна да се увеличава, докато достигна до равнища, абсолютно нестимулиращи каквато и да било стопанска инициатива и стремеж за повишаване на доходите. А това поставя в много сериозна опасност конкурентноспособността на икономическата система. Такъв беше случаят с британците и скандинавските държави - те преминаха границите на разумното и приемливото. Затова в края на 70-те години започна едно връщане назад, при което системата беше поставена под въпрос.

Неотдавна се появиха нови и сериозни заплахи срещу модела на социалната държава, този път базирани на данните за остаряване на населението. Застаряването поставя в опасност бъдещето на пенсионното осигуряване, крайъгълния камък на целия модел, като се има предвид, че за пенсионни цели отиват почти половината от набраните средства. Тази сума е равна на средствата, които се заделят за безплатното образование и здравеопазване, както и за фондовете за подпомагане при безработица.

На практика 25 на сто от брутния вътрешен продукт /БВП/ на европейските страни се заделя за финансиране на социалните функции на държавата. Съществуват държави, при които тази цифра достига до 30 процента и други, като Испания, които не са достигнали средното европейско равнище. Причината е в това, че в Испания изграждането на модела започна по-късно и бяха взети някои корективни мерки, за да не се достигне твърде високо равнище на социалните разходи.

Французите и германците са особено засегнати от проблема, тъй като те имат сериозни проблеми с бюджетните дефицити. За тези държави не съществува алтернатива, освен съкращаването на публичните разходи и по-конкретно на средствата за социални нужди, които не стимулират безработните да търсят работа и на практика са невъзможни за финансиране.

Германският канцлер Герхард Шрьодер обясни пред правителството си и пред изпълнителния комитет на своята партия какви съкращения трябва да бъдат направени и обяви, че ако не спечели необходимата подкрепа е готов да подаде оставка и да свика нови избори. Нещо подобно се случва във Франция, където правителството реши да предприеме реформи, независимо от отпора на влиятелните синдикати.

Всички международни организации непрекъснато отправят призиви за бъдещето на пенсионната система. Съществува мнение, че за да се запази сегашната система на социална защита, е необходимо да се коригира размера на осигурителните вноски и да се удължи времето, през което се внасят пропорционално на нарастването на средната продължителност на живота. От друга страна, трябва да се предприемат мерки, за да могат публични блага като здравеопазване, образование и помощи при безработица да не бъдат нещо толкова абстрактно, а да намерят конкретно приложение. За да се запази системата, реформата е неизбежна. Тя не може да бъде оставена оставя изцяло на държавата и на данъчно-осигурителната тежест върху населението.

По БТА