Поправките в Наказателния кодекс да са приоритет, поиска президентът

В писмото, изпратено в петък, държавният глава информира премиера и парламентарния шеф за заседанието на Съвета за координация на борбата с престъпността при президента от 9 юли. На заседанието бяха

обсъдени предложения за промени в Наказателния кодекс и за усъвършенстване взаимодействието между органите на МВР, следствието и прокуратурата.

МВР посочи като наложителни около 20 изменения в НК - на наказателно-правната характеристика на кражбата на моторни превозни средства, кражбата на оръжие и боеприпаси с цел по-късното им използване за престъпна дейност, както и на текстове, свързани с борбата срещу фалшификаторите на пари.

В парламента чака ред и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Сред предлаганите изменения е възможността Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) да има служители под прикритие в престъпни групи, както и в държавни органи, застрашени от корупция и престъпна дейност, каквото право досега имаше единствено НСС. Ако този вариант бъде одобрен от парламента, ще бъдат направени изменения в НПК, за да се легализират сведенията, придобивани от служителите под прикритие на НСБОП, и да се признават за доказателства в съда.

За поправките настоява многократно главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. В средата на юли шефът на парламентарната група на НДСВ Станимир Илчев се ангажира пред него всички предложения за промени и нови текстове в Наказателния кодекс, свързани и с инкриминирането на притежаване на средства за производство и подготовка на фалшиви банкноти, бързо да бъдат вкарани в НС. Реално до края на годините могат да станат факт, каза Илчев. Представители на Европол и Сикрет сървиз също засвидетелстваха подкрепата се за промени в законодателството пред главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов.

Дни преди лятната ваканция на парламента вътрешният министър Георги Петканов обяви, че е внесъл предложенията на МВР за законодателни поправки в Народното събрание, за да бъдат прокарани по-бързо в пленарна зала. Депутатите от правната комисия обаче изпратиха проектозакона в Министерски съвет, тъй като доста текстове не били доработени.

В писмото на президента се казва, че на заседанието през юли, за пореден път е била отбелязана необходимостта от създаването на нов Наказателен кодекс и нов Наказателно-процесуален кодекс, които да отразят съвременната наказателна политика на българската държава. Тъй като за изработването им е необходимо повече време, Първанов настоява първо да се гласуват поправките в НК.

Предложенията на МВР за промени в Наказателния кодекс отразяват най-неотложните потребности на практиката, се казва в прессъобщението от президентството. Създаването на някои нови състави на документни престъпления и инкриминирането на посредничеството при отнемането на леки автомобили, запълват отдавна установени празноти в нашето наказателно законодателство, пише в съобщението на прессекретариата.

Според президента е необходима правно-техническа доработка на някои от предложенията, но това не омаловажава тяхното значение за същественото подобряване на Наказателния кодекс. На заседанието на съвета е бил поставен и въпросът за необходимостта от нова, съвременна уредба за използването на специални разузнавателни средства, се припомня в съобщението. Президентът смята, че тези средства трябва да се използват изключително предпазливо и без да се създават предпоставки за неоправдано засягане правата на гражданите. От друга страна, не може да бъде отречено голямото значение на СРС за предотвратяването и разкриването на престъпления, за противодействието на организираната престъпност, за опазването на националната сигурност, смята държавният глава.

Според него "този деликатен баланс" може да се постигне единствено със създаването на нов закон за СРС. Президентът апелира в най-кратки срокове на органите на МВР, следствието и прокуратурата, да бъде създадена необходимата законова основа за тяхната работа.

В писмото си президентът отбелязва още, че приемането на закон за конфискацията на имуществата, придобити по незаконен начин, ще доведе до определени резултати в борбата с организираната престъпност. За този закон, в който е взаимствана ирландската практика, отдавна говори вътрешният министър Георги Петканов. Според Първанов ускореното приемане на този закон ще възстанови част от доверието на гражданите в държавата, ще доведе до "невъзможност легалната икономика да бъде инфилтрирана от престъпни по своя произход средства".

Президентът апелира и за съдействие за бързото практическо създаване на Единната информационна система за противодействие на престъпността, уредена в Закона за съдебната власт. Само с помощта на правителството и парламента би могло в бюджета за 2004 година да бъдат планирани средствата, които ще позволят скорошното изграждане на тази система. Тя не само ще подпомогне органите на МВР и на досъдебното производство, но и ще позволи създаването на такава унифицирана статистика, която да даде реална представа за действителните резултати от противодействието на престъпността.

Държавният глава припомня, че на заседанието на съвета е било взето решение за създаването на обща инструкция за работата на органите на МВР, следствието и прокуратурата. Тази инструкция, която се очаква да бъде подписана от главния прокурор, директора на НСлС и министъра на вътрешните работи през есента, ще даде нова основа на координацията между съдебната и изпълнителната власт за по-ефективно противодействие на престъпността, пише в съобщението на прессекретариата на президента.

Среща Първанов-Филчев в понеделник

В понеделник Георги Първанов ще се срещне с главния прокурор Никола Филчев, за да обсъдят мерки за борба с престъпността. След поредното показно убийство в София - на Филип Найденов-Фатик, Върховна касационна прокуратура свика оперативно съвещание в четвъртък. Оказа се, че шестимата задържани за убийството имат висящи дела и са заподозрени за още покушения.

Полицаи, прокурори и следователи решиха да поискат законодателни промени, които да позволят подслушване и следене на заподозрени за престъпления, срещу които няма образувано следствено дело. Съвещанието завърши и с предложение да се удължи срокът на предварителния арест - вместо 3 дни да стане 7 или 10, за да може разследващите престъплението да съберат достатъчно доказателства.