Пореден сигнал от Брюксел за досъдебната реформа

Пореден сигнал от Брюксел за необходимостта от реално реформиране на досъдебното производство в България донесе в неделя зам.председателят на СДС и бивш главен преговарящ с ЕС Владимир Кисьов.

На срещите си с него представители на дирекция "Разширяване" на Европейската комисия са изразили тревогата си от забавянето на съдебната реформа в България. По думите на Кисьов те са напомнили, че преди изборите в България сегашният парламент трябва да приеме необходимите, но не козметични, промени в законите, в това число в Наказателно-процесуалния кодекс и в Гражданско-процесуалния кодекс. Това означава до март - април догодина, пресметна Кисьов при завръщането си от Брюксел.

Ден по-рано, чрез в."24 часа" министърът по европейските въпроси Меглена Кунева призова парламентът да приеме специална декларация, в която да посочи срок за промяна на НПК според изискванията на ЕС. Според нея в документа българските политици трябва да кажат ясно какви ангажименти поемат за следващите 7 - 8 месеца.

"Ако не го направим сега, ще трябва да го направим по-късно, но това ще постави под въпрос графика ни за членство", заявява Кунева, според която ако съдебната система не се промени, 25-те държави членки могат да отложат с половин година влизането ни в ЕС.

Опасенията ѝ в неделя бяха споделени и от външния министър Соломон Паси.

"В политиката е така, че по някой път и малките камъчета обръщат колата. И едно от тези на пръв поглед малки камъчета наистина е съдебната реформа. Ние трябва да дадем много ясно сигнали към ЕС, че носим отговорността си, че осъзнаваме нашата отговорност и в този смисъл смятам, че една декларация на политическите сили в парламента би била от съществена полза в усилията, които всички институции - правителството, парламент, президент и целият български народ, полагаме за присъединяването ни към ЕС", заяви пред БНР Паси.

Вицепремиерът Пламен Панайотов също заяви, че ще подкрепи общ документ на политическите сили, тъй като консенсусът е задължителен за съдебната реформа. Панайотов обаче допълни, че България очаква и работи активно за това да бъде третирана по същия начин, както и 10-те страни, които вече са членки на ЕС.

Зам.председателят на парламента Камелия Касабова от НДСВ обаче се усъмни в ползата от още една декларация.

Касабова напомни, че в подписаната миналата пролет от всички партии в парламента декларация за готовността за съдебна реформа изрично беше упомената и необходимостта от структурна реформа на системата. "И сякаш всички забравиха, че една седмица след това мнозинството и, бих казала, целият парламент се озова облечен в усмирителна риза, защото Конституционният съд се произнесе с прословутото решение 3, в което каза изрично, че структурни промени в съдебната система могат да бъдат правени единствено и само с Велико Народно събрание... Така че не знам какво би постигнала една нова декларация...", коментира тя.

Според нея единственият разумен вариант е да се изготви нова концепция за Наказателно процесуален кодекс, която да бъде подкрепена от всички политически сили. "Нещо, което не стана с последните промени в НПК, където максимално във възможността, която конституцията ни дава, мнозинството се опитваше да направи тази реформа".

Тази есен, буквално дни преди излизането на годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на страните кандидатки, НДСВ безуспешно се опита да прокара през парламента прехвърлянето на правомощията на следствието върху дознателския апарат в МВР. Предложените от управляващите поправки в НПК претърпяха сериозна редакция в пленарна зала.

Така българското правителство не можа да отговори на изискванията на Брюксел разследването да се поеме от изпълнителната власт, за да се оптимизира дейността на досъдебната фаза. Аргументите на противниците на закриването на следствието бяха, че дознателският апарат не е подготвен да поеме тежките криминални и финансови дела и механичното им прехвърляне в МВР още повече ще затрудни съдебния процес в България.

В неделя вицепремиерът Пламен Панайотов добави, че се надява България да получи ранна дата за подписване на договора за присъединяване към ЕС. Очаква се датата да бъде определена на срещата на върха на ЕС в средата на декември т.г. в Брюксел.

Преди дни председателят на парламента Огнян Герджиков лансира датата 16 април догодина, когато ще се състои среща на върха на ЕС. Днес, при завръщането си от Брюксел, зам.председателят на СДС Владимир Кисьов излезе с ново предположение - този път за 9 май, Деня на Европа. Възможността договорът да се подпише на тази дата е била изказана по време на срещата на Кисьов с представители на дирекция "Разширяване" на ЕК.