Послание, предадено в Триполи, но насочено и към Багдад и Вашингтон

Въпреки шума, който вдигна Форин офис, тазседмичното посещение в Либия на министър от външно министерство трудно би могло да се сравни с наистина епохалното пътуване на Ричард Никсън до Китай. Великобритания възстанови дипломатическите си отношения с Либия преди три години. Дори Майк О'Брайън да е първият официален представител от този ранг, стъпил през последните 20 години на либийска земя, посещението му в Триполи е част от напълно предсказуемите стъпки за подобряване на двустранните отношения.

И все пак в тридневната визита на О'Брайън има повече от това, което се вижда на пръв поглед. Макар че и двете страни тушираха очакванията за среща на британския министър с полковник Кадафи, Форин офис едва ли щеше да действа толкова енергично около предстоящото заминаване на О'Брайън, та чак да насърчава журналистите да го придружават, ако либийците предварително не бяха дали гаранции, че среща с Кадафи ще има. И както можеше да се очаква, вчера сутринта О'Брайън замина от Триполи за Сирт и бе приет от Кадафи.

Подобна среща далеч надхвърля изискванията на протокола и говори за проява на добра воля от страна на либийците към Великобритания, нещо, на което дълги години не бяхме свидетели. Убийството на полицайката Ивон Флечър от служител в либийското посолство през 1984 г. рязко обтегна дипломатическите връзки между двете страни и до ден днешен трови отношенията между Триполи и Лондон. Четири години по-късно разследването на самолетната катастрофа над Локърби само затвърди образа на Либия като страшен злодей, а на полковник Кадафи - като международен парий. Освен това Либия помагаше на ИРА и на други международни терористични организации.

Трябваше да се смени цяло поколение, да минат много години от смъртта на Ивон Флечър, за да може отношенията да се затоплят леко до сегашното си, все още не особено топло състояние. Пробивът - и намекът ООН да вдигне санкциите си, и знакът, даден на Великобритания, да възстанови дипломатическите си отношения - стана през 1999 г., когато Либия се съгласи да предаде на шотландското правосъдие двамата либийци заподозрени за атентата над Локърби. Последвалият процес - със Соломоновското му решение, с което единият обвиняем бе осъден, а вторият оправдан - мина без особени превземки от страна на Триполи. След 11 септември Либия отново изненада западния свят, като изпрати своите съболезнования на САЩ във връзка с терористичните нападения. Със сериозното си присъствие на африканската среща на високо равнище в Дърбан през юни Либия показа, че пренасочва политиката си от Близкия изток към проблемите на Африка.

Срещите на О'Брайън в Либия са израз на всички тези промени, но те са и проучвателна мисия: да се види доколко са сe променили становищата на Кадафи и по-специално да се разбере дали се е отказал от подкрепата си за международния тероризъм. Необходимо е Либия да поеме сериозен ангажимент за разграничаване от тероризма, да подпише международните споразумения за оръжията и да плати определените от съда компенсации на семействата на загиналите в Локърби.

Ясно е, че значението на посещението на О'Брайън излиза далеч извън рамките на двустранните отношения. Вчера той каза, че американската администрация е знаела за неговата визита и я е подкрепяла. Следователно, О'Брайън представлява не само Великобритания, но и Запада. Но той освен това подчерта, че вероятността Либия да се откаже от международния тероризъм е по-голяма, "ако тя е част от международната общност". Това послание трябва да бъде чуто не само в Триполи, но и в Багдад, и във Вашингтон. Ако Либия може да се самореабилитира, за да стане отново пълноценен член на цивилизования свят, значи това може да стане и с Ирак. Времето, убеждаването и постепенното ангажиране са по-ефикасни средства, за да да промениш нечие поведение, от бомбите.

По БТА