НАТО започна днес последната си проверка на постигнатото от деветте страни кандидатки за НАТО в усилията им да се адаптират към стандартите на организацията преди срещата на върха в Прага през ноември, на която трябва да бъдат поканени нови членове.
Латвия се представя днес в Брюксел пред Постоянния съвет на пакта. Тя ще бъде последвана от Македония и Словакия, а след това и от останалите страни кандидатки /Естония, Албания, България, Румъния, Словения и Литва/.
Всяка година по едно и също време страните кандидатки полагат този "изпит" в рамките на "Плана за действие за членство", разработен през 1999 г. от НАТО, за да направлява кандидатките в усилията им за присъединяване. Основната задача, поставена от алианса, е преструктурирането на въоръжените сили на страните кандидатки, за да могат те да подсилят организацията, но за разлика от Европейския съюз, в този план не се съдържат конкретни критерии за членство.
След поредицата от визити, група експерти от алианса трябва да изготви доклад за всяка страна и да го представи на срещата на външните министри от НАТО на 14-15 май в Рейкявик."Обсъжданията между страните съюзници ще могат след това да започнат в Постоянния съвет на организацията", подчертава високопоставен представител на НАТО, пожелал анонимност. Съюзниците и особено САЩ, които играят водеща роля при подбора, не пожелаха да започнат прекалено рано този процес, за да не предрешават нещата, да не дразнят излишно Москва и да не предизвикват дипломатическа надпревара сред кандидатките.
Официално НАТО пое ангажимент да приеме най-малко една страна кандидатка, но според дипломат от пакта, "няколко страни членки, изглежда, са благосклонни да бъдат приети седем страни".
Според него, атентатите от 11 септември в САЩ са засилили тенденцията за значително разширяване, тъй като се смята, че това ще има "стабилизиращ ефект" в Европа.
Решението ще бъде "предимно политическо" и "няма да бъде взето въз основа на обективни критерии", смята този дипломат. "Дори докладите на експертите да са съществен елемент, в тях се съдържат само технически критерии", признава представителят на НАТО. Албания и Македония изглеждат предварително изключени от тази вълна на присъединяване, поради изоставането им в процеса на реформите и поради крехкия мир в Македония, където до неотдавна имаше сблъсъци с албанските бунтовници.
Със сериозни шансове за покана е Словения, а след подобряването на отношенията между НАТО и Русия и трите балтийски републики.
"Трудно е балтийските страни да бъдат разделени една от друга, според дипломата от алианса. Руснаците няма да преглътнат по-лесно покана само за една от трите", добавя той.
"За да бъде успокоена Русия, могат да бъдат дадени гаранции, като неразполагането на ядрени оръжия и на съответните части на територията на новите страни членки", обяснява друг дипломат.
В Словакия евентуалното връщане на власт тази есен на бившия премиер Владимир Мечиар, популистки лидер, който тревожи Запада, създава известни проблеми. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън призова макар и непряко словаците да гласуват срещу него на предстоящите парламентарни избори. Що се отнася до България и Румъния, нещата още не са ясни. "Това са важни страни по брой на населението, но те са в тежко икономическо положение и въоръжените им сили не са на ниво", твърди един от дипломатите.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
