Последни часове за първия мандат. "Продължаваме промяната" още търси депутати за подкрепа

Текат последните решаващи часове в търсене на подкрепа за евентуален кабинет с премиер Асен Василев. От "Продължаваме промяната“ неколкократно заявиха, че ако не съберат поне 121 депутати в тяхна подкрепа, няма да внасят проектокабинета в парламента и ще върнат на президента неизпълнен мандат. Засега обаче такава подкрепа все още няма, а с напредването на времето шансовете за намирането ѝ изглеждат все по-нищожни.

“Единствената цена, която не сме готови да платим, е да вкараме задкулисието обратно в управлението”, каза премиерът в оставка Кирил Петков пред журналисти по повод евентуалната подкрепа за нов кабинет с мандат на "Продължаваме промяната“ .

Попитан дали вече има осигурена подкрепа от 121 депутати, Петков отговори, че разговорите продължават. Той добави, че от "Продължаваме Промяната" много са искали разговорът да не бъде просто "подкрепяте или не подкрепяте“, защото "имаме ясни политики, стратегии, законопроекти”.

Засега евентуален нов кабинет на ПП в рамките на този парламент има подкрепата на общо 115 народни представители – от партията на Кирил Петков и Асен Василев, от ДБ, от БСП и шестимата отцепници от ИТН.

Петков обяви, че се надява парламентарните групи да влязат в диалог за евентуална допълнителна подкрепа.

"Единственото ни условие, разбира се, е господин Слави Трифонов да не бъде човекът, който да взима решения от тяхна гледна точка, защото, както в ГЕРБ господин Борисов не искаме да взима решенията от депутатите, защото просто не вярваме на тези хора, че могат да бъдат партньори в това управление“, посочи той.

По повод евентуални разговори с депутати от "Има такъв народ“ премиерът в оставка посочи, че се отправят покани. "Дори да кажат "не“, ама да видят цялата програма, да дискутираме важните за България приоритети и тогава да си направят становището“, посочи премиерът в оставка по повод търсенето на евентуална подкрепа.

По неофициална информация опити за неформална среща между групата на ИТН и ПП е имало, но до такава поне до момента не се е стигнало.

Няколко часа след изказването на Петков, проектопремиерът Асен Василев потвърди, че желаната от тях подкрепа от 121 депутати "все още" не е намерена. На въпрос подкрепата на още колко народни представители им е необходима, той отговори: "Честно казано в момента продължават разговорите между парламентарната ни група и депутати. Така че трябва с тях да се чуя, за да кажа, но нямаме някакъв съществен напредък".

От ПП, ДБ и БСП твърдят, че за евентуална структура и състав на проектокабинета "Василев" не е говорено. Въпреки това пред пленума на социалистите Корнелия Нинова е заявила, че ако има кабинет БСП ще запази министерските си постове. По думите на Асен Василев разговори в тази посока ще има, само ако се осигури нужната подкрепа. Въпреки това той обяви, че при негов кабинет със сигурност Кирил Петков ще е министър, но не каза на какво. 

Василев отказа да коментира дали е обнадежден за възможността подкрепа да бъде намерена в последния момент. "Ние сме длъжни да пробваме докрай. Оттам нататък всеки един депутат има глава на раменете, да им съвест и да прецени дали иска да подкрепи програмата, която ние представихме. Тя е доста конкретна с ясни срокове и ангажименти", посочи той.

В четвъртък вечерта от президентството обявиха, че в петък в 17.00 часа президентът Румен Радев ще приеме кандидата за министър-председател на ПП Асен Василев, на когото съгласно конституционната процедура, връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство в рамките на настоящия парламент. Това означава, че държавният глава очаква ПП в последния възможен конституционен срок и на практика не дава възможност на формацията да отиде при него преди това.

Късно в сряда вечерта ПП, БСП, ДБ и отцепниците от ИТН приеха и одобриха окончателните проекти на управленска и законодателна програма на евентуален кабинет "Василев“. Както и в първоначалните чернови, програмите предвиждат, ако има кабинет, сегашният министър на вътрешните работи Бойко Рашков да бъде избран за шеф на антикорупционната комисия КПКОНКИ, а за председател на парламента отново да бъде избран Никола Минчев от ПП, който бе свален от поста с гласовете ГЕРБ, ДПС, "Възраждане“ и напусналите управлението депутати от "Има такъв народ“.

Управленската програма е разделена в 15 секторни политики, а основните приоритети са представени в 8 страници.

В сектор "Финанси и икономика“ като първа точка е заложено повишаване прага за регистрация по ДДС на 100 000 лева от 1 януари 2023 г. и на 166 000 лева от януари 2024 г. Срокът е 30.09.2022г. Продължаване на оперативната работа по техническата подготовка за приемане на еврото на 1 януари 2024 г. е посочено като втори приоритет.

По отношение на енергетиката се предвижда гарантирането на сигурността на газовите доставки, включително чрез преговори с всички възможни доставчици, диверсификация и подписване на дългосрочни договори за доставка в рамките на политиката на Европейския съюз. До 30 септември тази година е заложено запълване на капацитета на газохранилището в Чирен. Управленската програма включва и активна работа по осигуряване на алтернативни доставчици на ядрено гориво.

Записано е и приемане на формула за автоматично определяне на размера на минималната работна заплата за страната и максималния осигурителен доход. Срокът за изпълнение е 30 септември 2022 г.

Предвижда се въвеждане на две тарифи за електроенергия, вода и парно за битови потребители до 31 декември.

Управленската програма предвижда и безплатни учебници до ХІІ клас, включително, както и промени в учебните програми.

В нея е заложено още до 31 октомври да бъде одобрен финален план за националната детска болница.

За регионалното развитие се предвижда решението за реализирането на участъка на магистрала "Струма“ през Кресненското дефиле да се вземе до 30 септември. Изграждането на пет моста над река Дунав също е сред приоритетите. Заложено е възлагане на проектирането на тунела през Петрохан и тунела при Прохода на Републиката и възлагане за довършване на проектирането на автомагистрала "Хемус“. С управленската програма се поставя като възможност и въвеждане на германските изисквания за пътно строителство, включително стандартите за текущ ремонт и поддръжка.

Програмата предвижда и разработване на концепция за дистанционно гласуване на избори и референдуми.