Посткомунистически залитания

Докато западноевропейската политика отива надясно, в бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа е налице противоположната тенденция. Леви политически дейци, включително бивши комунисти, отново са на власт в няколко страни, в които през 90-те години управляваха десни сили.

В Унгария Социалистическата партия победи на изборите този месец и свали от власт дясната коалиция, която искаше да прокара националистическа програма. В съседна Румъния президентските избори бяха спечелени от Йон Илиеску, бивш високопоставен служител на неосталинисткия диктаторски режим, който тероризираше страната в миналото. А победата на бившата комунистическа партия в полските парламентарни избори миналата есен постави начело на страната премиер и президент, които са работили заедно в ръководния централен комитет по времето, когато Полша бе съветски сателит. Заслужаващият изтъкване аспект на тази тенденция е, че всичко това е много по-малко тревожно или заплашващо демокрацията отколкото нарасналата подкрепа за десни екстремисти като Жан-Мари льо Пен във Франция.

Но наследството от комунистическото управление все още не е съвсем отмряло - факт, демонстриран от полското правителство на Лешек Милер. През шестте месеца, откакто е на власт, това правителство бързо си спечели слава на неприятелски настроено спрямо чуждестранните инвеститори. Сега то предприема действия за ограничаване на независимостта и влиянието на двата най-престижни вестника в страната - Газета Виборча и Жечпосполита, известни с това, че искат сметка от правителствата за управлението им.

Скоро след като дойде на власт, кабинетът на Лешек Милер отново поде отдавнашен спор за данъци с вестник Жечпосполита, 51 процента от който е притежание на норвежка издателска компания, а 49 процента - на държавата. После прокурори повдигнаха наказателни обвинения срещу трима от ръководителите на вестника и предприеха необичайната стъпка да конфискуват паспортите им. Полски журналисти смятат, че правителството се стреми да възстанови своя контрол върху вестника - преврат, който то може да осъществи, ако чрез съдебното дело на норвежките собственици бъде забранено да гласуват с акциите си или те бъдат принудени да ги продадат.

Междувременно компанията-собственик на Газета Виборча /вестник, основан от бивши полски дисиденти/, обяви, че проявява интерес към покупката на дял от една частна телевизионна мрежа, а това би означавало сериозна журналистическа конкуренция за държавната Полска телевизия. В отговор премиерът Милер внесе в парламента проектозакон за комуникационните средства, забраняващ на частните медийни компании да имат собственост и в телевизиите, и във вестниците. Законопроектът обаче не предвижда държавата да попадне под тази забрана. Това означава, че правителството на Милер ще има свободата да насочва държавните телевизия, радио и печатни издания към своята политическа линия - което вече е започнало да прави, като ограничава обсега на влияние и ресурсите на независимите медии.

Полша, която вече е приета в НАТО и е кандидат за първата група нови членове на Европейския съюз, е смятана за една от най-стабилните и успешно развиващи се посткомунистически държави. Но опитите на Лешек Милер да ограничи независимата журналистика започват да наподобява действията на руския президент Владимир Путин, друг бивш комунист, комуто твърде развитата демокрация не е по вкуса. За късмет на Полша има и друга тенденция в нейната възродила се левица - президентът Александър Квашневски е твърд привърженик на политическата свобода и вече е заплашил, че ще наложи вето на проектозакона за комуникационните средства. Между бившите колеги-комунисти сега назрява конфликт. В интерес на Полша и на европейската посткомунистическа левица е победителят да бъде Квашневски.

По БТА