Повече от година от първото разширяване НАТО мълчи кои ще бъдат новите страни-членки

Това неуточняване е свързано по скоро със сложните политически решения, които предстоят, отколкото с желанието на НАТО да изгради по-сигурна и безопасна Европа.

"НАТО все още се възстановява след приемането на Унгария, Чехия и Полша през 1999 г. и не е готова да започне публичен дебат за новото си разширяване," заяви високопоставен представител, пожелал да запази анонимност.

По време на срещата на външните министри на НАТО в Будапеща в сряда, американският държавен секретар Колин Пауъл се срещна със свои колеги от 10 източноевропейски нации, които искат да се присъединят към Алианса.

"Членството в НАТО е свързано с голяма отговорност", заяви американски представител, цитирайки думите на Пауъл пред външните министри на Литва, Латвия, Естония, Румъния, България, Словакия, Словения, Албания, Македония и Хърватска. Тези държави настояват НАТО да ускори преговорите по разширяването и да назове кандидатките.

Пауъл не можа да се наеме да съобщи нито датите за присъединяване към алианса, нито кои ще бъдат приетите кандидатки. Той остави тази задача на президента Джордж Буш, който следващия месец ще се срещне с лидерите на другите държави от НАТО в щабквартирата в Брюксел по време на обиколката си на Европа.

Унгария, Чехия и Полша бяха избрани за нови членки на НАТО по време на срещата на Алианса в Мадрид през 1997 г., която се превърна в сблъсък между САЩ и Франция. Американците наложиха вето на искането на Франция за приемане на Румъния в алианса с останалите три държави.

След като бяха приети се разбра, че военните стандарти на Чехия, Унгария и Полша не съвпадат с тези на НАТО. Унгария беше остро критикувана, защото не изпълнява изискванията на Алианса за използване на 1,8 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана.

Въпросът за разширяването предизвика и протестите на Русия, според която НАТО си присвоява бившите ѝ съюзници. Алиансът определи тези обвинения като безпочвени, тъй като държавите имат правото сами да избират приятелите си.

Външните министри от НАТО потвърдиха, че ще приемат нови членки, но само демократичните държави, които подсилват сигурността и стабилността на Европа трябва да се кандидатират. Изборът на държавите, които ще се присъединят към НАТО при следващото разширяване ще бъде определен на срещата на алианса в Прага следващата година.

"Нашата цел на срещата в Прага ще бъде да приемем решение за продължаване процеса на разширяване", заяви унгарският премиер Виктор Орбан."За това НАТО също ще трябва да започне подготовката за подобно решение." Никой друг не говори за това в Будапеща, освен руският външен министър Игор Иванов, който присъстваше на част от заседанията.

Той заяви, че Русия няма право на вето за това кой ще се присъедини към НАТО, но допълни, че и Алиансът няма право да попречи на Москва да защитава правните си интереси.