Повечето българи не очакват да получим покана за НАТО в Прага

Запитани дали очакват България да получи покана за членство в НАТО на съвещанието през ноември в Прага, 39,5% от анкетираните отговарят, че не очакват, 31,8% очакват, а 28,7% не могат да преценят.

Изцяло недоволните от управлението на НДСВ са се увеличили с 2,1% през март 2002 г., спрямо ноември 2001 г., сочи национално представително проучване на НЦИОМ, проведено в 85 населени места от 20 до 25 март. Отговорилите с "по-скоро недоволни" са се увеличили с 6,8% за трите последни месеца, а "по-скоро доволните" са намалели с 0,7%. Изцяло доволните от управлението на НДСВ са нараснали с 0,6% през март, в сравнение с ноември м.г.

На въпрос "Одобрявате ли или не дейността на следните държавни и обществени институции", анкетираните от НЦИОМ отговарят по следния начин:

Тенденцията сочи, че одобрението към парламента, правителството и съда пада в сравнение с предходни месеци, а това към армията и полицията расте.

На въпрос на НЦИОМ "Възможно ли е в близко време лява коалиция да управлява страната?", 43,6% отговарят с "да", 26,6% с "не", а 29,8% от анкетираните не могат да преценят. Месец по-рано, през февруари 2002 година, отговорилите утвърдително са 34,3%, отрицателно - 28,5%, а не можещите да преценят - 37,2%.

19,9% от анкетираните биха гласували за Коалиция за България и други леви партии, ако в близките дни има парламентарни избори. 13,1% биха дали гласа си за НДСВ, 12,8% - за ОДС, 3,6% - за ДПС, партията на Софиянски събира 2,2%, Гергьовден - 1,7%, 2 процента биха избрали други партии. Далите отговор "Няма да гласувам" са 44,8%, докато само преди месец - през февруари, отказващите да участват на избори са 29,5%.

Според данните на НЦИОМ, смяната на първо и второ място между НДСВ и Коалиция за България - в това число и БСП, става през декември месец 2001. Ако през ноември при евентуални избори водеше НДСВ с 27,6%, а левицата беше на трето място с 19,1% след ОДС с 22,4%, то през декември левицата излиза напред - 20,8% преди НДСВ - 17,3%, следвано от ОДС с 14,1%.

Запитани дали одобряват или не дейността на следните ръководители на парламентарни групи и на политически партии, анкетираните от 85 населени места отговарят по следния начин:

Тенденциите от декември м.г. до март т.г. показват, че одобрението към Надежда Михайлова се е увеличило с 3,4%, а неодобрението пада - като само за един месец - от февруари до март, то е намаляло с 5%, а спрямо декември - със 7 на сто. Одобрението към лидера на БСП Сергей Станишев се е увеличило с 8,1% за един месец, с 1% е нараснало и неодобрението към него. При Ахмед Доган одобрението пада с 5,2% за месец, а неодобрението - с 0,6%. При Пламен Панайотов расте одобрението за последния месец с 3,1%, като неодобрението пада с 3,2%.

На въпроса на НЦИОМ "Одобрявате или не дейността на следните ръководители на държавни институции", запитаните дават следните отговори:
Президента Георги Първанов - одобрение 55,2%, неодобрение 16,6%
Премиера Симеон Сакскобургготски - одобрение 44,2%, неодобрение 40,8%
Председателя на НС Огнян Герджиков - одобрение 26,3%, неодобрение 42%
Главния прокурор Никола Филчев - одобрение 20,1%, неодобрение 34,1%.

Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов продължава е най-одобряваната фигура от изпълнителната власт, сочат резултатите от проучването на НЦИОМ. 85,7 % от анкетираните одобряват дейността на главния секретар на вътрешното ведомство, едва 5,2% не одобряват работата му.

Почти половината от членовете на правителството остават непознати за повече от 30 на сто от анкетираните. Като най-неизвестната фигура от кабинета Сакскобургготски, анкетираните сочат министъра без портфейл Неждет Моллов.

Най-високо е одобрението към работата на външния министър Соломон Паси - 65,7%, следван от вътрешния министър Георги Петканов 42,3%, министъра на отбраната Николай Свинаров с 32,1%, земеделския министър Мехмед Дикме с 31,9%, министърът на икономиката Николай Василев с 29,5%, финансовия Милен Велчев с 28,6%, на регионалното развитие Костадин Паскалев - 21,4%, социалния Лидия Шулева - 20,2%, на администрацията Димитър Калчев - 18,5%, правосъдния Антон Станков - 17,1%, на екологията Долорес Арсенова -16%, транспортния Пламен Петров - 13,3%, на културата Владимир Атанасов - 10,5%, на извънредните ситуации Неждет Моллов - 10,4%, енергийния Милко Ковачев - 9,8%, здравния Божидар Финков - 9,6%, на културата Димитър Абрашев - 9,1%.

Класацията на неодобрението води здравният министър Божидар Финков - 55,5%, следван от социалния Лидия Шулева с 53,9%, финансовия Милен Велчев с 47,2%, просветния Владимир Атанасов с 45,4%, Николай Василев с 42,6%, Димитър Абрашев - 40,1 %, Милко Ковачев 33,2%, Антон Станков 29%, Пламен Петров и Долорес Арсенова - 25,5%, Дикме 25,2%, Свинаров - 24%, Калчев - 22,5%, Петканов - 22,3%, Паскалев - 21,2%, Моллов - 16,7%, Паси - 12,2%.

Най-малко два са очевидните изводи от цифрите, представени от НЦИОМ. Първият - че мнозинството български граждани са недоволни от държавата си. Законодателната, изпълнителната и съдебна власти събират значително количество негативни оценки. Скептицизмът на анкетираните води и до неверие, че България ще получи покана за членство в НАТО през ноември в Прага. Вторият - тенденцията на отказ от участие в избори се засилва заплашително, като близо половината от хората с право на глас вече заявяват нежелание да гласуват. Всичко това не е новина за посттоталитарния обществено-политически пейзаж в България, но отчетените нагласи само осем-девет месеца след идването на власт на новото управляващо мнозинство, с обещания за бърз напредък, сочат силна вълна на отрицателна обществена енергия. Тази вълна може както да потопи кораба на управлението, така и да роди нови форми на оптимизъм. Въпросът е кой първи ще изпрати положителни послания към обществото, без обаче отново да захрани нереалистични утопични очаквания спрямо отделни лица или партии, каквито наблюдаваме винаги преди избори.