Правителство на непознатите имена

Проекто правителството е факт.

Това, което очаквахме е, че неговият състав ще ни изненада. И той ни изненада.

Никога в историята ни не е имало правителство, в което повече от половината министри да са непознати на широката публика. Медиите тепърва ще трябва да търсят отговори на въпросите "кой кой е" и "кой на кого е".

Това, което може да се каже още сега е, че царският избор на министри смени модела на политическа кариера в България. Преди царя, за да станеш министър, беше желателно публиката да те познава. Днес, за да станеш министър, е желателно публиката да не те познава.

Три са посланията в политически план, които носи съставът на правителството.

Първо, без да преговаря с БСП, царят влезе в коалиция с червените кметове. Явно с този ход царят иска да компенсира факта, че НДСВ не е представено в местната власт. Но коалиция с партията на червените кметове не просто превръща СДС в класическа опозиция, но може да има негативни последици за отношенията НДСВ - БСП.

Второ, назначенията на царя в областта на икономиката, финансите, външните и вътрешните работи са илюстрация на факта, че той няма намерение да изненадва инвеститорите и външните партньори по начина, по който изненадва българската публика. Портфейлите получиха тези, които беше естествено да ги получат. Назначението на Соломон Паси за външен министър препотвърди НАТО като приоритет и може да се разглежда като жест към президента Стоянов.

Третото послание, което може да бъде разчетено от състава на правителството е, че както и в парламента, групата на юристите запазва ролята на гръбнак на бъдещото управление.

А иначе прогнозата след изборите беше, че трябва да видим правителството, за да разберем какво се е случило. Явно е била прекалено оптимистична.